Автор: Кристиане Юстус

Източник: Дойче Веле

Дълга ивица земя с младо и трудолюбиво население и с огромни залежи в недрата си: 100-милионен Виетнам изживява истински подем. Не на последно място заради умелото балансиране между напълно различни партньори и интереси.
Само през миналата година двама от най-влиятелните политици в света бяха на посещение в Ханой – президентите на САЩ и Китай. Интересно е да наблюдаваме как Виетнам бива ухажван от най-големите, пише германската обществена медия ARD в обширна публикация за 100-милионната държава, изживяваща в момента истински подем.
Със САЩ Виетнам поддържа т.нар. обхватно стратегическо партньорство, което е най-високото ниво на дипломатически отношения. А с Китай има подписано споразумение за изграждане на „общо бъдеще“. Освен това кове съюзи и с други важни партньори, например с Япония, посочва още германското издание.
„Бамбуковата дипломация“ на Виетнам
„Виетнам не иска да се поставя в ситуация да избира между отделните сили, а се стреми да бъде приятел с всички, като използва съперничеството между тях в своя полза“, казва Хуон Ле Ту от неправителствената организация „International Crisis Group“. Неслучайно външната политика на Ханой е наричана „бамбукова дипломация“: гъвкава е във всички посоки, но, подобно на бамбукова пръчка, не се чупи лесно.
През последните години политическите наблюдатели забелязват осезаемо активизиране от страна на Виетнам: страната залага на многопосочна външна политика, която се състои в изграждането на мрежа от различни партньори, за да бъде държан в шах Китай.
От една страна Китай и Виетнам следват обща идеология: и двете държави са комунистически режими, авторитарно управлявани еднопартийни системи. От друга обаче – отношенията между тях са напрегнати заради териториалните претенции в Южнокитайско море и все по-агресивното поведение на Китай в региона, припомня ARD. Затова Вашингтон е изключително важен партньор от гледна точка на сигурността. Така САЩ, които само преди няколко десетилетия бяха във война с Виетнам, днес са сред важните му приятели.
Социалистическата народна република представлява дълга ивица земя по западното крайбрежие на Южнокитайско море. На север се намира столицата Ханой, а на юг – икономическата метрополия Хошимин, бивш Сайгон.
Във Виетнам живеят около 100 милиона души. Населението е предимно младо, като най-голямата група съставляват хората на възраст между 30 и 34 години. Виетнамците са начетени и трудолюбиви, а напоследък държавата им се развива с бързи темпове. Миналата година Виетнам постигна 5% ръст и е смятан за една от най-динамичните икономики в Югоизточна Азия – още една причина да бъде ухажван от всички, включително от Европа. Преди три години Виетнам сключи с ЕС споразумение за свободна търговия, налице са и редица двустранни търговски споразумения с други държави.
В момента страната печели и от стратегията на западните компании, насочена към диверсификация. „Китай плюс едно“ се нарича тази стратегия за намаляване на зависимостта от производството в Китай. Тази нова политика работи в полза на Виетнам, където много западни компании инвестират в изграждането на производствени бази за износ.
Наред с това Виетнам разполага с огромни залежи на редки метали, които се използват например за производството на микрочипове. Богатството на суровини прави страната интересна и за международните инвеститори, които се стремят да намалят зависимостта на своите вериги за доставки от Китай.
Обратната страна на медала
Нарастващото геополитическо значение на Виетнам в борбата за надмощие между Китай и САЩ има обаче и своите отрицателни страни. „Западните партньори вече оказват по-малко натиск за подобряване на положението с човешките права във Виетнам“, казва Нгуен Джанг, експерт за Виетнам в сингапурския изследователски център ISEAS.
Един пример: твърдите действия на властите срещу активисти и природозащитници. В доклад на „Амнести интернешънъл“ се говори за „тормоз, наблюдение, произволни задържания и политическо мотивирано наказателно преследване“ на активисти, както и за „тревожни случаи на изтезания и други форми на малтретиране“.