Източник: Дойче Веле
За последните 40 години средната продължителност на живота на жените от префектура Окинава е спаднала от над 90 на 87,4 години.
Поколения наред жителите на японската префектура Окинава имат репутацията на едни от най-дълголетните хора на планетата. Медицински експерти и геронтолози се стичат на тези полутропически острови в южната част на Япония в търсене на тайната на дълголетието на местното население, като повечето от тях стигат до заключението, че това е комбинация от пълноценно хранене, редовни физически упражнения и подкрепата на семейството и обществото.
Днес обаче това се променя. Докато цялото японско население живее по-дълго от всякога, жителите на Окинава започват да умират по-рано. И вината за това е на по-младите поколения, които обръщат гръб на традиционния начин на живот на островите. През 1980 г. Окинава е с най-висока средна продължителност на живота както за мъжете, така и за жените, като обикновено се очаква мъжете да достигнат поне 84 години, а жените – до 90-годишна възраст.
Продължителността на живота намалява
През 1990 г. средната продължителност на живота на мъжете в Окинава е едва на пето място сред 47-те префектури в Япония, а през 2020 г. тя вече е 36-а в списъка. До 2005 г. жените от Окинава са били на първо място сред префектурите по дълголетие, но през 2020 г. се сриват до седмото място.
Според данните от преброяването през 2020 г., проведено от Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи, мъжете от Окинава живеят средно по 80,27 години, а жените – 87,44 години. Макото Сузуки проявява личен интерес към темата. Той е на 89 години и през целия си живот е изучавал причините за дълголетието на своите съграждани от острова. „Продължителността на живота на жителите на Окинава намалява доста бързо и смятаме, че проблемът е в това, че по-младите хора не следват традициите на предишните поколения“, казва той.
Сузуки все още работи на непълно работно време като клиничен кардиолог и е съосновател на базирания в Наха Изследователски център по науките за дълголетието в Окинава. „Хората в Окинава са повлияни от храната и начина на живот на други общества, особено на Съединените щати“, казва той пред ДВ.
Чужди влияния променят културата и традициите
След капитулацията на Япония в края на Втората световна война на Окинава са разположени десетки хиляди американски войници. Тяхната култура на бързо хранене и телевизията, която е по-важна от физическите упражнения, повлияват и на културата и традициите на местното население, а резултатите вече са видими. „Обикновено в хранителните навици на Окинава са включени много зеленчуци, местни плодове, тофу, риба и месо, макар и на малки порции“, казва Сузуки и добавя: „Когато бях момче, ядяхме месо средно по веднъж на седмица. Това е навик, който съм запазил и до днес.“
Освен това Сузуки е бил много активен физически – спортувал е, катерил се е, стрелял е с лък, ходел е много.
Томоко Оуан, доцентка в медицинския факултет на Университета на Рюкю, е съгласна, че външните фактори оказват отрицателно въздействие върху благосъстоянието на жителите на острова: „Окинава е известна като място, където хората живеят до дълбока старост. Но това започна да се променя в годините след войната“, казва тя. „Чужденци се преместиха тук и донесоха със себе си собствената си култура. Бавно местните хора се смесиха с тези пришълци, а диетата и традициите ни се промениха.”
Храната е един от важните елементи, които са се променили, казва тя, но има и други.
Преди Окинава е била изостанал селски район, но напоследък много от жителите му са възприели подхода „бързо, бързо“, който се свързва по-скоро с японците от континенталната част на страната, посочва Оуан.
Промяна в начина на живот
Каратето е тясно свързано с Окинава и до ден днешен много възрастни окинавци практикуват това бойно изкуство. Самата Оуан преподава карате в университета и казва, че то е неизменна част от ежедневните ѝ упражнения. Тя подчертава, че това е тренировка за тялото, ума и душата.
Въпреки това по-младите поколения окинавци изглеждат доволни от начина си на живот, дори това да означава, че едва ли ще живеят толкова дълго, колкото техните баби и дядовци.
„Това е съвременният японски начин на живот“, казва Шухей Кохагура, 39-годишен служител в туристическа агенция в Окинава. Признава, че всяка седмица полага много извънредни часове работа, за обяд си взима нещо от местния магазин, а след работа излиза да пие с колегите си.
„Израснал съм с този начин на живот, така че сега той ми е удобен, въпреки че през голяма част от времето се оплаквам, че съм твърде зает. Традиционният начин на живот тук може и да звучи привлекателно, но мисля, че ще ми е много трудно да се адаптирам към него, защото той е безкрайно различен от всичко, с което съм свикнал“, казва той.
Сузуки, чиято майка е доживяла до 105 години, възнамерява да продължи да работи като лекар възможно най-дълго. „Мисля, че младите хора в Окинава не успяват да се поучат от по-възрастните“, каза той. „Жалко е, тъй като те няма да живеят толкова дълго. Но нашето общество се промени много за сравнително кратко време“, заключава той.