Автор: Живко Биков

Първият корейски блокбастър е филмът „Шири“ на режисьора Канг Же Гу от 1999 година. Же Гу твърди, че филмът е струвал по-малко от 3 милиона долара. Лентата регистрира приходи от 26,5 милиона долара. Дотогава терминът блокбастър е рядко използван в Южна Кoрея. Преди излизането на „Шири“ с такова наименование и „разбивачи на класации” са били наричани само Холивудски продукции като „Челюсти“, „Супермен“ и други. Холивуд постепенно започва да губи влиянието си на локалния пазар. Големите студиа в САЩ сменят своята стратегия. До този момент заливат азиатския пазар с много заглавия и разчитат на количество. Новата стратегия е да се правят по-малко филми, но с огромни бюджети и с помощта на глобалната дистрибуция да регистрират отново по-големи приходи от редица национални пазари [20].
Терминът „корейски блокбастър” се разграничава от Холивуд. Това са по-скоро хитови филми, които печелят голяма аудитория на вътрешния пазар. Нови хитове се продуцират със съвсем скромни бюджети от поряъка на 1-2 милиона долара. Естествено скромни на фона на Холивуд. Най-големите бюджети достигат до 12 милиона. Все още предстои да се продуцира „Драконови войни“ с нечуваните до тогава 75 милиона бюджет, но пък за съжаление този филм нямаше успех. Въпреки че „Шири“ е разпространен и извън Южна Корея, той печели главно в Япония – 17,6 милиона долара. На вътрешния пазар „Шири“ продава общо около 6 милиона билети. Успехът му се превръща в икономически и индустриален феномен. Началото е поставено, а тенденцията се затвърждава от филма „Приятел“ на Kyung-Taek Kwak през 2001 година, който дори надминава постиженията на „Шири“. Следва ударът на „Шилмидо“ с близо 11,7 милиона продадени билети, докато през 2006 филмът на Бонг Джун Хо „Домакинът“ разбива всички рекорди и продава 13 милиона [21].
С увеличаването на популярността на корейското кино в чужбина, компаниите все повече започват да разчитат и на експортния пазар, за да възстановяват производствените разходи. Родните хитове се продават лесно на различни външни пазари и вече често се случва да продават и права за римейкове.
След като прекарва много години в сянката на Холивуд, южнокорейската филмова индустрия започва да доминира на родния пазар. От началото на „Новата корейска вълна” пазарният дял вътрешни продукции се радва на стабилно катерене. През 1999 година той е 39%. 2000 година е 35%. През следващата 2001 заема 49.1% от вътрешния пазар. В топ 10 по приходи през тези години за първи път доминират корейските ленти. Общата продажба на билети нараства от 54,7 милиона до 87,9 милиона в периода 1999-2001 [22]. Наред с увеличаване на пазарните дялове, новото явление „корейски блокбастъри” раздвижва бокс-офиса до рекордите, за които говорим. Темповете на продажби и разпространение повишават очакванията на всички – аудитория и кинопроизводители. Пазарният дял на корейските продукции постепенно се увеличава и през следващите години.
Все повече зрители пълнят киносалоните. Стига се до нива от 100 милиона посещения годишно. И местните, и чуждите филми бележат сериозен ръст на разпространение до средата на десетилетието, след което нивата им бавно започват да се изравняват.
Много важна роля за тези промени изиграва нарастващият брой на филмовите екрани. Изграждат се много държавни мултиплекси, които са модерни и снабдени с цифрови звукови системи. Подобно на това, което се е случвало през деветдесетте години в САЩ и Канада, в Южна Корея настава строителен бум, който увеличава многократно капацитета за разпространение. От 1996 до 2001 година в страната броят на екраните се е увеличил с 60%. Екраните стават все повече в следващите години, а Корея започва да се превръща в „Кралство на мултиплексите”. Сред дружествата, участващи в строителния бум са GGV – корпорация, която управлява мултиплексите със своите бизнес партньори. Lotte – универсални магазини, които също се включват в строителството. През пролетта на 2002 година голямото студио CinemaServiceобявява планове да създаде своя собствена верига от киносалони. Бизнесът в Южна Корея вижда добра възможност за печалби. Броят киноекрани през следващите години расте със сериозни темпове [23]. От близо 500 през 1998 година, достига до впечатляващите 2003 през 2010 година. Общият брой кинопосещения нараства почти 3 пъти. Съвсем обяснимо, с оглед на все по-голямата достъпност на филмите. Холивуд и Южна Корея засилват своята конкуренция на вътрешния пазар, защото в кината вече има все повече зрители.
През 2010 година корейската филмова индустрия е свидетел на няколко съществени промени, много от които са пряко свързани с успехи на някои холивудски блокбастъри. Брутният боксофис е нарастнал с 6.5% в сравнение с предишната година. Това до голяма степен се дължи на все по-големия брой на 3Dфилмите и по-високата цена на билетите за тях. Въпреки това броят посетители на практика намалява с 5.2%, отбелязвайки общо 146 милиона посещения. Средната посещаемост също отбелязва понижение – от 3,15 пъти на човек за 2009 година пада до 2,92 пъти през 2010. Въпреки това седем корейски филма се класират в топ 10 на боксофиса на страната, а пазарният дял на корейски филми е 46.5%. Така печелившият курс на индустрията отново остава относително стабилен [24].
В Европа ключова роля изиграват филми, спечелили награди от фестивали и осигурили популярност на своите режисьори. Това значително стимулира износа. В стремежа си да разширят дейността си на международния пазар, корейските филмови дейци стартират широка гама от програми за сътрудничество с чуждестранни партньори.
В доклада си за 2011 година KOFIC регистрира, че Южна Корея има рекордна година в бокс-офиса. Общите постъпления възлизат на 1.1 милиарда долара. Това е покачване от 7,4% в сравнение с миналата година. Броят посещения също нараства [25]. Следващите години тендецията се запазва. Силни позиции на домашните продукции. Огромни количества създадени филми със сериозно качество и стабилна среда. Вече доказани режисьори като Пак Чан Ук, Бонг Джун Хо и Ким Джи Ун направихасвоите англоезични дебюти – с филмите „Stoker”, “Snowpiercer” и “The Last Stand”. И така стигаме до 2014 година, която отново разби всички очаквания. Огромни печалби и нов лидер в класацията за най-гледан филм в историята на корейското кино – The Admiral: Roaring Currents на режисьора Ким Хан Мин. Филмът регистрира изумителните 17.6 милиона посещения. По груби сметки това е 1/3 от населението на Южина Корея. Шест от 10те най-гледани филма в страната за 2014 са корейски продукции. Вече добихме представа, че рекорди се подобряват почти всяка година, а пазарът е изключително стабилен.