Автор: Живко Биков

Историята на корейското кино започва в началото на 20 век. През периода 1903-1945 година Корея е под японско управление. Само фрагменти остават от първите им стъпки в киното. По-голямата част от ранните киноленти са загубени поради небрежност или унищожаване, следствие от Корейската война. Нито една лента, произведена преди 1934 година, не оцелява в пълната си форма. Въпреки това историята обрисува картина на една оживена и творческа индустрия, която се развива с пълна сила от двадесетте години на миналия век до капитулацията на Япония през 1945 година. От 1909 до 1920 година се построяват много киносалони в Сеул и областни градове като Пусан и Пхенян. Повечето от тях са били притежание на японски бизнесмени, но някои от тези собственици натрупали солидни капитали като прожектирали американски и европейски филми. Този капитал по-късно през годините ще бъде от съществена важност, защото ще помогне за финансирането на първите вътрешни продукции.
Нека се спрем на някои от важните моменти в историята на корейското кино. През 1903 г. се случва първата публична прожекция на филм в Корея. 1910 година Корея формално е анексирана към Япония и след няколко години се намира под ефективна колонизация Официално първият корейски филм е кинодрамата „TheRighteousRevenge” („UirijeokGutu”, „Отмъщението“). Филмът се прожектира в столицата Сеул през 1919. Публиката харесва шоуто, но дългосрочните перспективи на този вид кинодрами са възпрепятствани от интелектуалци, които критикуват този нов вид драма като обида към театъра. Първият ням филм е произведен през 1923 година. През следващите няколко години се появяват седем корейски компании за неми филми. За шедьовър на тази епоха се смята филмът на NaUn-kyu„Arirang”. Режисьорът му е само на 25 години по това време, но успява да продуцира, режисира и участва в този филм. Произведението е обект на възхищение както заради своите естетичеки качества, така и заради скритите политически послания. Лентата става вдъхновение за вълна от млади кинематографисти.
Въпреки нарастващата популярност на родното им кино, японската цензура изиграва важна роля за по-бавния растеж на сектора. Правителството на окупаторите изисква всички продукции да бъдат представени на борда на държавната цензура за одобрение, преди да бъдат пуснати за разпространение. Представители на полицията са присъствали на прожекциите. Все пак няколко творби, възхваляващи корейския национализъм достигат до публиката, но цензурата става още по-жестока. Присъствието на про-японски филми става все по-забележимо. Много корейски продукции са забранени и унищожени.
През 1935 година се появява и първият игрален филм със звук. Това става факт благодарение на пионерът в звукообработката LeePil-woo. Въпреки това на местните режисьори им е все по-трудно да съберат достатъчно пари, за да произвеждат филми със звук. Две години по-късно Япония напада Китай. Корейските филмови дейци са подложени под натиск да снимат филми, които поддържат японските военни. До 1942 година продукциите на корейски език са забранени от правителството. Корейското филмопроизводство в тези години е нищо повече от инструмент за японска пропаганда.
Само пет филма са оцелели от периода между края на Втората световна война и приключването на Корейската война. От тях най-известен е филмът „Chayu Manse!“ („Hoorah! Freedom”), показан през 1946 година. Ода за патриотизма със силно анти-японско настроение, филмът става хит сред публиката. По време на Корейската война (1950-53), много филми са изгубени или унищожени. Центърът на индустрията временно се премества в Бусан. Много режисьори започват да снимат военни филми. Както игрални, така и документални. След примирието от 1953 година, тогавашният президент освобождава индустрията от всички данъци с надеждата за съживяване на сектора. Чуждестранни програми помагат на Южна Корея с оборудване и разкриване на нови технологии. Сцената се подготвя за възраждане и съживяване на корейското кино.
Втората половина на педесетте години се счита за период на възраждане на корейската филмова индустрия. Броят на вътрешните продукции се увеличава от 8 през 1954 г. до 108 през 1959 година. Обществеността се завръща в кината. Филмът от 1955 „Chunhyang-Jeon” привлича над 200 000 зрители в Сеул. Това е повече от 10% от населението на града по това време.
Индустрията набира сериозна скорост. Появяват се много нови талантливи режисьори. В този период има безпрецедентен до тогава скок на зрителски интерес и посещаемост на прожекциите. Въпреки това през 1962 година военният диктатор Пак Чунг-Хи въвежда много строг закон за филмовата индустрия. Това причинява много промени и проблеми на филмовите компании. Държавният контрол се затяга над всички аспекти на индустрията. Талантливите творци продължават да правят филми, но ограничителната политика в крайна сметка води до тежки последици в развитието на сектора.
През седемдесетте години филмовата индустрия на Южна Корея навлиза в дълъг период на спад на производството и изключително повишени нива на държавна цензура. През 1973 година се формира корейската MotionPictureCorporation, която е предшественик на Корейския филмов съвет (KOFIC). Следващата година се основава и Корейският филмов архив. Въпреки това секторът остава в застой до средата на деветдесетте години. Все пак редица творци се борят и се опитват да правят кино без да се притесняват от цензура или неуспехи.
През осемдесетте години навлизането на нови режисьори води до раздвижване на ситуацията. Започва да се наблюдава леко отпускане от страна на тежката държавна цензура. Международната филмова общност вече все по-често забелязва южнокорейските филми. Голям успех е наградата на KangSu-Yeon за най-добра актриса през 1987 година на фестивала във Венеция. Тя печели отличието за ролята си в лентата „Сурогатна майка“. Много критици твърдят, че най-значимото име на този период е Им Куон Тек. Той става централна фигура в развитието на сектора, а днес вече е жива легенда с основен принос към корейската култура. Към днешна дата е режисирал над 100 филма.
Южнокорейската филмова индустрия предприема първите стъпки на голяма трансформация. Тя се изразява в няколко важни събития. Военният лидер RohTae-Woo гласува нова конституция през 1988 година. Това води до постепенно облекчаване на политическата цензура. Независимите продукции, които преди са били незаконни, вече се разрешават при определени обстоятелства. Правителството отменя закони, свързани с ограниченията на филмовата индустрия. Крайният резултат е, че в края на осемдесетте години едно ново поколение продуценти навлиза във филмовата индустрия. Тези промени оказват трайни положителни ефекти върху развитието на сектора. Новините не са изцяло положителни за корейските кинодейци. През 1988 година промени в политиката вдигат ограниченията за внос на чуждестранни филми. Позволява се на холивудски компании да създават клонове в Южна Корея. До този момент прожекциите на филми от Холивуд или Хонг Конг са били строго контролирани от правителството. За първи път корейските филми трябва да се конкурират директно с продуктите на Холивуд и да се състезават за зрителския интерес. През следващите няколко години корейските филми постепенно губят пазарния си дял, достигайки най-ниската си точка през 1993 година – 16% от общата посещаемост в кината. Чуждестранните продукции завземат аудиторията и става много по-трудно за вътрешните продукции да пробият на пазара.
През 1992 филмът „Брак” на KimUi-Seok въвежда нов популярен жанр – sex-warcomedy. Нова ера започва в южнокорейското кино. Бизнес гиганти се включват в индустрията за първи път. Samsung участва в продуцирането на „Брак“ и дава тласък и пример за други големи компании. Така се появява и изцяло финансиран от бизнеса кинопродукт, без държавно участие в него [10].С течение на времето се променя и структурата на финансиране на корейските филми. Въвежда се вертикална схема, при която финансирането, производството и показа се контролират от една единствена компания. Тогава се появяват големи продуцентски компании като CJ, OrionGroup (Showbox) и Lotte. И до днес те остават едни от най-силните играчи във филмовата индустрията на Южна Корея.