Херман Хесе казва че „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм“. Той e немско-швейцарски поет, романист и художник, който през 1946 г. получава престижната Нобелова награда за литература. Сред най-известните му творби са „Сидхарта“ (1922), „Степния вълк“ (1927), „Играта на стъклени перли“ (1943), които изследват търсенето на духовността на индивида извън обществото. Основната тема на неговото творчество са усилията на личността да се измъкне от установените режими на цивилизация, така че да намери съществен дух и идентичност.
Посещение в Бхарат вдъхновява книгата му „Сидхарта“ (1922), поетичен роман за търсенето на просветление, чието действие се развива в Бхарат по времето на Буда.
“Бог ни изпраща отчаянието не за да ни убие, той ни го праща, за да събуди в нас нов живот.”
“Малцина знаят, че душата разцъфва само тогава, когато се разкрива и се жертва.”
“На безопасен път изпращат само слабите.”
„Степния вълк“ (1927) е най-популярният роман на Хесе, поетичен автопортрет на мъж, който се е чувства като наполовина човек и наполовина вълк. Основният мотив в романа е самотата „схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността“. И все пак неговият роман може да се разглежда и като молба за строг самоанализ и обвинение за интелектуалното лицемерие на периода. За книгата си Хесе казва: „Степния вълк“ е този, който е бил по-често и по-насилствено неразбран от всички останали.“
„Сидхарта“ (1922) е роман, който буди възхита, вдъхновява и оказва влияние на поколения читатели, писатели и мислители. Това е една своеобразна притча, история за богат индийски брамин, който отхвърля привилегирования живот, за да търси духовно удовлетворение. „Хесе синтезира различни философии – източни религии, архетипите на Юнг, западния индивидуализъм – в уникална визия за живота, изразена чрез търсенето на един човек на истинския смисъл.“ И този роман намира вдъхновително потвърждение в киното – филмова продукция със същото заглавие, на режисьора Конрад Рукс, излиза през 1972 г.
“Красив бе светът, когато човек го наблюдаваше просто така, без да търси нищо, с обикновени, детски очи“ („Сидхарта“)
Призивът му за самореализация и прославата на източния мистицизъм, го превръща в нещо като култова фигура за младите хора в англоезичния свят през 60-те и 70-те години на миналия век, осигурявайки му международна публика и слава.
През 1968 г. светът е озвучен от „Born to be wild“ на Steppenwolf – група, наречена на „Степният вълк“, прочута книга на Херман Хесе. Мъртъв от 6 години, той сякаш е жив и продължава опита да балансира между човек и хора, да жонглира между материята на духа и духа на материята.
„Игра на стъклени перли“ е антиутопия, опакована като утопия. Самият Хесе казва: „За мен бяха важни две неща – да изградя духовно пространство, в което да дишам и да живея, въпреки отровата на света… да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили и да подкрепя приятелите си в Германия“.
Книгата излиза през 1943 г. Германците не го разбират и иронизират великия си писател. Но светът има очи – през 1946 г. Херман Хесе получава Нобел за литература. После той е забравен от литературната публика и потъва в старостта, за която пише, че е „също такава прекрасна задача, както да си млад, да се учиш да умираш и да умираш е също такава почтена функция, както всяка друга“.
След смъртта му го откриват хипитата. И пламва пожарът на стремежа към всемирно единство на духа, запален от Херман Хесе, чиято „педагогическа провинция“ Касталия и днес, четири века преди да се появи, продължава да има своите страстни ученици. А този пламък иде от Бхарат и мистичните учения на Изтока…