Направата на японската градина е сравнително лесна като има малко и прости за следване правила. Чакълените площи, които са основната част от всяка скална (дзен) градина, трябва да са абсолютно или почти равни, без да се забелязва наклон. Те се създават по различен начин в зависимост от това дали ще останат за постоянно или ще се използват само през зимните месеци. Когато чакълените градини ще се използват за постоянно, се изкопават легла, в които най-напред се поставят големи камъни, след това се насипва трошен камък или фин чакъл, който се оформя по добре познатия ни начин. По-лесният и прост начин, който се използва особено често от любителите, се състои в насипване на чакъла директно върху повърхността, за да не се замърсят площите с него е наложително използването на мулчиращо платно, пропускащо вода. Ако нямате подобен вид платно или не знаете от къде да купите такова можете да използвате нов тъкан полиетиленов чувал. Фолиото или използвания чувал трябва да са в същия или много близък до чакъл цвят, така че дори на отделни места да не са покрити идеално, това да не личи прекалено силно. След като покриете площта с мулчиращото платно, се разстила трошеният къмък или чакъла. Той трябва да бъде в пласт от 5-6 см. Целта е, когато се мине с греблото за оформяне на вълните, да не се вижда покритието отдолу и в същото време да не се натрупва излишен материал. Релефът се придава с дървено гребло с малко на брой, но дебели зъбци.
Камъните, които се нареждат сред чакъла, могат да бъдат с различи размери, големина и форма. В традиционните градини се предпочита използваните скали да са с цвят, контрастиращ на чакъленото покритие. Най-често срещаната комбинация са тъмносиви скали с млечно бял чакъл, но могат да бъдат видени и градини с черни камъни и бял чакъл, както и такива с тъмен чакъл и бели камъни. Могат да се използват, както заоблени речни камъни с необходимите за случая размери, така и слоести, проядени от времето, скали. Най-често скалите се поставят по избрания от нас начин, след което се оформят с чакъл. В традиционните градини повечето скали са поставени така, както изглеждат най-естествено (лежащи на най-широката си страна). Нерядко скалите се изправят, като в този случай се имитира стърчаща от морето висока скала или планински зъбер. Често в основата на скалите се прави нещо като заоблено хълмче, което понякога се покрива с мъх. Зелените островчета, които мъхът образува в основата на някои скали са много ефектни и засилват асоциацията на цялата аранжировка с различни природни картини.
При направата на дзен градина вкъщи можете просто да опитате да направите нещо интересно като импровизирате, или целенасочено да потърсите определен ефект. Дзен градината нерядко е оформена като езеро. По абсолютно същия начин можете да опитате да оформите повече на брой малки площи, като група езерца, разположени на различни места из градината.
Известен ефект при засилване на японското излъчване на скалната градина могат да имат различните аксесоари като градинските фенери, пагодите и др. Тези елементи са по-характерни за стандартните японски градини, но извън Япония те често се комбинират и с дзен градините в търсене на един по-силен и комплексен ефект.
Поддръжката на дзен градината е сравнително лесна. Веднъж създадена, тя не се заплевелява и единственото, което наистина трябва да се прави е подновяването на вълнообразния релеф на чакъла, който обикновено губи острия си и контрастен вид за няколко дни, до една-две седмици в зависимост от климатичните особености, преминаването на дребни животни през него и др.