В Бхарат те учат, че има определени качества, които те правят божествено човешко същество.

Дийпак Чопра

Хиндуизмът е религия, разпространена главно в Бхарат и Непал. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления от народния хиндуизъм и ведизма до бхакти и вайшнавизма. Всички те са обединени от споделени концепции, разпознаваеми ритуали, обща космология и текстова основа, поклонения на общи свещени места. Хиндуизмът включва различни деноминации, всяка от тях със сложно многообразие на вярвания и практики.
Хиндуизмът понякога е определян като най-старата религия в света, а някои последователи и изследователи го наричат Санатана Дхарма (на санскрит: सनातन धर्म, „Вечният закон“), появила се преди самото човечество. Повечето учени обаче разглеждат хиндуизма като сливане или синтез на разнородни индийски култури и традиции с различни корени и без индивидуален основоположник. Този синтез на хиндуизма започва да се формира между V век пр. Хр. и III век, след епохата на Ведите.
В демографско отношение хиндуизмът е третата най-разпространена религия в света след християнството и исляма с около 1 милиард последователи, приблизително 828 милиона от които живеят в Република Бхарат. Други значителни хиндуистки общности живеят в Непал (23 милиона), Бангладеш (14 милиона) и Индонезия (3,3 милиона, главно на остров Бали). По-малки групи има в Мавриций, Фиджи, Гаяна, Тринидад и Тобаго, Суринам и сред индийската диаспора по света.
В основата на хиндуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи – шрути („чути“) и шмрити („запомнени“). Те разглеждат въпроси на теологията, философията и митологията и съдържат указания за практикуване на дхарма, ще рече на религиозния живот. Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни са Ведите. Други основни текстове са Упанишадите, „Пурана“ и епосите „Махабхарата“ и „Рамаяна“, сред които особено значение има „Бхагавад гита“, трактат в поетична форма, включен в „Махабхарата“
Наименованието „хиндуизъм“ произлиза от индоарийската и санскритска дума „синдху“ (буквално „река“, „море“), индоарийското име на река Инд в северозападната част на Индийския субконтинент. Първото писмено споменаване на индуси е в персийски надписи от VI век пр. Хр., говорещи за хората отвъд река Инд, като смисълът му е чисто географски, а не религиозен. За първи път за „индуси“ в религиозен смисъл се говори в книгата на китайския пътешественик от VII век Сюен Дзан, а по-късно и в различни ислямски текстове.