Япония е страната, в която всичко е толкова подредено, че поведението на населението често е сравнявано с роботите, които изработва до най-малък детайл. Стриктността на японците не е нищо повече от ежедневно спазване на правилата. Още от ученическите години, жителите на острова успяват да научат децата на трудолюбие и уважение към другите.
Началното образование в Япония е от първи до шести клас като учениците ходят сами до своето училище по предварително определени маршрути. Поради натоварения трафик в повечето населени места са изградени въздушни мостове, които гарантират на първокласниците безопасно и бързо преминаване. По този начин децата стават по-самостоятелни, запомнят пътя от дома до училище и знаят за колко време ще го изминат.
Япончетата бързат да стигнат навреме за час, защото знаят, че 校長先生 (коучьоу сенсей, директорът) очаква всеки един ученик пред входа на училището, за да му пожелае успешен ден. Всяка седмица от училището организират състезания за това кой ученик ще успее да поздрави повече хора рано сутрин. Всяко дете изброява колко души е поздравило за “добро утро” и вписва броя им в разграфени списъци. В края на седмицата, този, който е бил учтив с най-голям брой души, получава печат и похвала от учителя си.
В голяма степен японската образователната система има за цел да възпита в младите усещане за самостоятелност и уважение към труда, затова в началните училища липсва помощен персонал. Всяка седмица учениците биват разпределени в групи от по 5-6 души, които се редуват да дежурят в сервирането на предварително приготвената храна. Всеки от дежурните има своя задача, която изпълнява стриктно и отговорно. Пременени в снежнобели престилки, маски, готварски шапки, които да скриват косите им и удобни гуменки, които обуват на влизане в училище, децата се научават как да сипват поравно на всеки купичка ориз и риба, заедно с бутилка студено прясно мляко. Останалите ученици имат за задължение да застелят чиновете с покривчици, които всеки носи от вкъщи. След като храната се разпредели в тридесетте чинии, всички сядат на столчетата си, допират ръце за молитва, пожелават си вкусен обяд и започват да се хранят.
В края на обяда отново отправят молитва за благодарност, измиват зъбите и ръцете си, след което всички се захващат с разнообразни задачи по почистването и отсервирането на посудата. Всяка група от по няколко ученици почиства различна част от училището. Дежурните за класната стая почистват пода, забърсват чиновете и черната дъска, хранят рибите в аквариумите. Тези, отговорни за коридорите, намокрят парцали, като застават на нисък старт и се състезават, плъзгайки ги с ръце по пода, от единия до другия край на коридора. Пръстите им се протриват от търкане, но учениците са щастливи, че отвътре училището им блести. Групата, която почиства двора, има за задача да измете изпопадалите листа, да подреди обувките в шкафчетата и да почисти клетките на зайчетата, които се отглеждат в училището.
Измежду часовете по математика и четене, намират място и часовете по бит и техника, където всеки може да развие въображението си. Рисуват се абстрактни картини, дялкат се моливи и дори се режат дърва с истински трион, за да могат децата да се справят сами в случай на бедствено положение. По биология всички се учат как да познават колко е часа спрямо положението на слънцето, да различават различните видове цветя и дървета. Целият клас посещава знакови сгради като кметството и парламента. Веднъж в годината продавачите отстъпват крачка назад на търговската улица. Децата влизат в ролята на търговци, теглят на кантар, връщат ресто, продават стоки на истински клиенти. По този начин по-бързо се научават да смятат, но най-важното- научават се да бъдат честни и да не лъжат. В часовете по готварство се майсторят вкусни сладкиши и оризови спагети, както от момичетата, така и от момчетата. Учениците засяват различни видове зеленчуци в началото на учебната година. Най-голямото и добре гледано растение се показва на директора, а ученикът получава награда. В шести клас учениците, нагазват до колене в оризовите поля, за да се научат да изкарват “хляба” на Япония.
Часовете по физкултура са не по-малко увлекателни и разнообразни. Практикуват се почти всички видове спорт и ежегодно се организират големи спартакиади. Учениците се научават да скачат на въже, да играят футбол, да се превъртат на лостове, да ходят на кокили, да прескачат кози, да плуват, да бягат на щафета, да танцуват. По музика пък се усвоява свиренето на пиано, японска флейтаリコーダー (рикоода) и дори тромпет. Музикалните празници също отнемат месеци подготовка, по време на които училището се превръща в сцена за оперети, в които всички танцуват, пеят и свирят.
Домашни работи почти липсват. Учебниците се оставят в училището, за да не тежат малките ранички. В духа на колективното съзнание, докато и последното дете не научи таблицата за умножение по пет, учителите не преподават умножението по шест. След края на началното образование (шести клас), преподавателите съветват всички родители да запишат децата си в специализирани училища в съответствие с техните таланти.
Ако пръв си научил таблицата за умножение, то ти умееш да боравиш с мозъка си и някой ден ще прославиш Япония. Ако си сръчен в ръцете- умееш да майсториш, да рисуваш, да готвиш, то трябва да се занимаваш точно с това! И никой няма да ти повтаря дванадесет години, че си глупав, никой няма да те подценява, напротив- ще ценят труда ти. Ще ценят таланта ти, защото го правиш с цялото си сърце и си щастлив!
Ролята на училищата в Страната на изгряващото слънце е не само да предаде нови знания на учениците, но и да възпита в тях чувство за отговорност, уважение към другия и най-вече към самия себе си. Училището възпитава, учи, развива личността, дава начален старт на пътя с крайна точка- самоусъвършенстване. Ролята за възпитанието, опитът и авторитетът, не е единствено на родителите. Училището, заедно със семейството и социума допринасят за превръщането на бъдещите поколения в отговорни, трудолюбиви и целеустремени млади хора.