Японската каменна градина (на японски: 枯山水 – каресансуй, означаващо „сухи планини и вода“, както и 石庭 – „каменна градина“), едно светилище на японското градинарство, е разновидност на японската градина и се е появила през периода Муромати (1336 – 1573 г.).
Най-общо казано, каменната градина обикновено е равна площадка, по-голямата част от която е засипана с пясък или ситни камъни. Главният елемент в нея представляват видимо хаотично разположени неодялани камъни. В действителност разположението на тези камъни не е хаотично, а е подчинено на определени правила, произтичащи от мирогледа на дзен будизма. Камъните се разполагат по тройки в съответствие с будистката триада. На повърхността на градината с помощта на гребло се правят бразди, които преминават по дължината на дългата страна на градината и образуват кръгове около камъните. Тези градини са предназначени основно за медитация, както и за уединение и размишление. Една от основните особености в разположението на камъните е това, че от всяка една точка на наблюдение, броят на камъните е един и същ. Спазват се много изисквания като нечетен брой камъни, разположение първоначално на големите камъни и много други, които правят една красива и впечатляваща градина.
Японските скални градини са популярни по цял свят, но сравнително рядко могат да бъдат видени в дворове и частни градини. Това е така поради тяхната сложност, изпълнената с будистка символика структура и нуждата от много познания върху този стил за създаване на изрядни, напълно издържани в този стил градини. Все пак отдавна любители и специалисти-познавачи са осъзнали, че не е от такова значение да копираме до най-малки детайли класическите японски образци, а просто да се възползваме от разработените от тях естетически норми. Така се ражда един много по-лесен, възприемчив и доста популярен вид дзен градина, която е изпразнена от своята дълбока същност, но запазва като коруба външния си ефект на екзотизъм, предназначен за европейското око. Ала европейската съзерцателност е стигнала и много близо в проницателността си за същността й в романа на Мишел Турние „Метеорите“, където героят, обикаляйки света в търсене на своя брат-близнак, претърпява поредица от осакатявания, в които смогва да съзерцае душата си като една потънала в метафизическа строгост дзен градина.
Направата на цялостна дзен градина е нещо, което е твърде трудоемко и претенциозно, но за сметка на това малки площи с чакъл могат да бъдат предвидени във всеки двор. Използвайте чакълената градина като форма на алпинеум без растения, като своеобразен акцент, с който да оформите трудно или неудобно за поддържане място или да създадете интересен и необичаен акцент в предната част на градината. Често дзен градините се използват и като временно решение за опустелите през есенно зимния сезон цветни площи. Така през зимата градината ви ще бъде в японски стил, а през пролетта на мястото на чакъла отново ще се върнат жизнените и весели цветя. По този начин печелите първо, като придавате ефектна визия на празните площи и второ, като имате възможност всяка година да създадете една нова японска градина.