Автор: Васил Енфеджиян

Южна Корея се намира на края на света. В буквалния смисъл. По права линия от България до Корея са над 8000 км, а всеки въздушен или сухоземен маршрут е над 10 000 км. Живях в Корея почти три месеца и успях да науча много за нейната култура, традиции и начина на живот на корейците. Най-напред обаче трябва да разкажа накратко нейната история.
Историята на Южна Корея в няколко реда
Историята на Корея се доближава доста до историята на България. Периоди на възход и падение през вековете, завоюване на територии, окупация и дори анексиране. Китай и неговите владетели са проявявали винаги интерес към Корея и територията й е била част от Китайската и Монголската империи през вековете. За корейска държава със сигурност може да се говори за периода след 6-и век, когато Трите кралства, които са владеели различни територии от Корейския полуостров, са били подчинени от Шийла, едното от тях, което пък по-късно е паднало под ударите на кралството Корьо. Създава се една държава – империя, която управлява целия полуостров, като през вековете са управлявали само две династии чак до 1910 г. Разбира се, по времето на разцвета на Монголската империя, Корея попада под нейно управление в продължение на почти сто години. Династията Чосон управлява Корея до 1910 г. и по време на нейното управление държавата успешно е отблъснала доста опити за инвазия от страна на Китай и Япония. Също по това време, в началото на 15-и век, е създадена корейската азбука, за да се намали влиянието на Китай, чиято писменост се ползвала тогава. Познато, нали?
1910 г. е черна година за Корея. След победата си в Руско-Японската война през 1905 г., Япония е доминираща сила в региона и окупира Корея, като впоследствие я анексира. За годините до края на Втората световна война Япония ограбва и опустошава Корея, като буквално отвлича стотици хиляди корейци и ги праща да работят в лагери, фабрики и предприятия, необходими за японската военна машина.
Слeд капитулацията на Япония през 1945 г. Съветският съюз започва да окупира Корея с войските, които са били на Западния фронт. Съединените щати, които на практика са спечелили войната с Япония и са причината Корея да бъде освободена, решават да дебаркират в южната част на полуострова. При последвалите преговори се постига договор Корея да се раздели на сфери на влияние с доминация на СССР на север от 38-ия паралел и на САЩ на юг от него. На 15-ти август 1948 г. след избори е създадена Република Корея с премиер И Сън Ман, в отговор на която на 25-и август на север е създадена Народна Демократична Република Корея с Ким Ир Сен за премиер.
През петте години от 1945-а до 1950-а Северна Корея извършва стотици диверсии на територията на Южна Корея и води кървава партизанска война. От двете страни на ДМЗ (Демилитаризираната зона) на 38-ия паралел се водят често стрелби и малки схватки. След края на Китайската гражданска война, завършила с победата на Мао, в Северна Корея се връщат десетки хиляди корейски войници, опитни ветерани, които са участвали във войната на страната на комунистите. На 25-и юни 1950 г. Северна Корея напада светкавично Южна със съветски оръжия и тежка техника от Втората световна война, като за три дни превзема столицата Сеул и продължава на юг. За кратко време е превзета почти цялата територия на Корея без най-южния град Босан. Щатите се намесват с одобрението на ОН и американските войски дебаркират в залива Инчеон и превземат окупирания Сеул, разделяйки Севернокорейската армия на две. След бързо настъпление на север армията на Северна Корея е изтласкана до границата с Китай. Тогава нахлуват стотици хиляди китайски войници, които обръщат войната в полза на Северна Корея и Сеул е превзет за втори път. Следват нови настъпления на силите на САЩ и ОН и военните действия се концентрират около 38-ия паралел. Така завършва войната. След нея равносметката е над три милиона убити, безброй ранени, пълна разруха и на двете Кореи, унищожени икономики и селско стопанство.
Южна Корея, каквато я видях аз
Следват години на тежък труд и изграждането на тази Корея, която аз видях.
Корея е с предимно планински терен, с ниски планини под 2000 м. Няма много дървета, няма и много места за развитие на животновъдство и земеделие. От древността до днес се отглежда зеле (кимчи), ряпа, ябълки, фъстъци и някои други зеленчуци. Месото присъства от сравнително скоро време на трапезата на корейците. Вследствие на консумацията на месо са пораснали на височина и са най-високата нация в Азия. Всяко парченце обработваема земя е грижливо обработено и много често покрито с мрежа. Почвата на много места прилича на пепел и вятърът я разнася много лесно. Затова собствениците на земя се грижат много за нея. Обработват дори и малки парчета земя от по 50 кв.м пред къщите си.
Страната е построена по много високи стандарти, като се започне от улиците и пътищата, тротоарите, сградите и цялата инфраструктура. С население над 52 милиона на територия от 100 000 кв.км Южна Корея е доста гъсто населена страна, особено като се има предвид, че основната част от страната е заета от планини, неподходящи за заселване. Сеул освен столица е и най-големият град с население от около 11 милиона. Регионът около Сеул, да го наречем Сеул окръг, заедно с другите малки градчета е с общо население от 25 милиона души, което го прави един от най-големите в света.
Основните жилища на корейците са огромни блокове на по 50 и повече етажа, с много входове. Тези блокове са групирани в комплекси, които са построени в покрайнините на Сеул. Подобна е ситуацията и с другите градове в Корея, само че в по-малки мащаби.
Пътната мрежа е много добре развита в цялата държава, с перфектни магистрали и първокласни пътища. Заради планинския релеф има безброй тунели и мостове. Въпреки идеалното състояние, в което се намира магистралата, ограничението на скоростта е 100 км/ч. Железопътната мрежа също е перфектна. Има два вида влакове – бързи и KTX. KTX е влак-стрела, движи се с 300 км/ч, а максималната му скорост е над 350 км/ч. Тази година ще влезе в експлоатация KTX 2, който ще се движи с 350 км/ч, а максималната му скорост ще е над 400 км/ч.
Корейците
Корейците са много работливи и упорити в начинанията си. Дори и в днешно време имат много малко дни отпуска – седмица до десет дни.
Мъжете са доста високи, добре сложени и атлетични. Жените, от друга страна, са много фини и много красиви. В Корея дребните козметични операции са много разпространени, така че корейките дори и да не са родени красавици, стават такива с помощта на медицината. Освен това корейската козметична индустрия е на неподозирано от европейците ниво. Корейската козметика се счита за най-високо качество и е на висока почит не само в Корея, а и в цяла Азия. От Япония през Китай, Индонезия, Малайзия и Русия, корейските козметични продукти се радват на голямо уважение и търсене.
Всъщност в Корея всички продукти са корейско производство. Като се започне от магнитчетата за хладилник и всякакви сувенири за туристи, от тениски до зимни якета, домашни потреби, осветителни тела, велосипеди и всякакви хранителни стоки, всичко е произведено в Корея. Разбира се, на пазара присъстват всички известни европейски, японски и американски марки за дрехи и обувки по централните улици и моловете, но основната маса от продукти е произведена в Корея. Тук е мястото да кажа, че корейците са всички до един много добре облечени, без значение от пол и възраст. В крак с модата, с много добре подбрани дрехи и обувки, те изглеждат перфектно, без да стигат до крещяща екстравагантност като някои японци или китайци, например.
Автомобилите са на 99% корейски. Хюндай и Киа си поделят около 85% от пазара, включително автобусите и камионите. Самсунг (Рено Самсунг Моторс) държи около 7% от пазара, а много малък дял има Деу, предимно с по-малки и по-стари модели автобуси, които се движат в провинцията. Всъщност Деу е изцяло собственост на Дженерал Мотърс, което обяснява и сравнително силното присъствие на марката в Корея. Тук-там може да се види някоя лимузина на Ауди, БМВ и Мерцедес.
Корейската храна
Корейските барбекю ресторанти са много популярни. Обикновено на самата маса има инсталиран котлон или скара на дървени въглища, на които могат да се приготвят ястията направо пред очите на клиентите. В зависимост от ресторанта храната може да бъде приготвена от сервитьора или от самия клиент. Различните видове месо и зеленчуци са много вкусни. Характерно за ресторантите е, че предлагат много малко разнообразие от храна, като всеки ресторант се е специализирал в бранша си и предлага не повече от пет до седем различни ястия. Има някои ресторанти за супа, които предлагат само два вида супа и толкова. Там ходят хора, които искат да хапнат точно такава супа. Супата се приготвя извън ресторанта в две огромни глинени гърнета на огън. Характерно за корейските ресторанти е, че почти навсякъде клиентите се събуват и подреждат обувките си на стелажи отвън. Много често се сяда направо на земята на малки възглавници, а масите са много ниски. Разбира се, в Сеул животът е много забързан и такива ресторанти са по-малко, но извън столицата старите традиции се спазват. Цените не са високи, обикновено едно барбекю е между 12 и 15 долара на човек. Салатите са на салатен бар, включен в тази цена.
Соджу е корейска алкохолна напитка, която най-много прилича на водката. Обикновено е в стъклена бутилка от 360 мл и е със 17,5% алкохол. Приятна и лека, много често с добавен аромат и вкус на някой плод, Соджу е любима алкохолна напитка на всички корейци. Въпреки че се употребява предимно в Корея, Соджу е най-продаваната високоалкохолна напитка в света. Корейците я пият на шотове, смесена с бира, под формата на коктейли и по всякакъв друг начин. Ниската й цена (1,30$ в супермаркет и 4$ в заведение) позволява употребата й в големи количества. За времето, което прекарах в Южна Корея, можах да опитам всички видове Соджу, както и да се науча правилно да наливам чашите и правилно да пия според корейските традиции на пиене на Соджу. Първото правило преди да се отвори бутилката е да се хване с гърлото надолу и да се разклати кръгообразно. Така се образува нещо като малко торнадо в шишето, течността се загрява и става по-ароматна. Право да налива от бутилката има най-възрастният на масата или най-високопоставеният. Последващо наливане може да бъде направено от друг човек от компанията, но само след изричен знак от най-възрастния. Наливането става с дясната ръка, като лявата придържа дясната между лакътя и китката. Този, който подава чашата също придържа ръката си. По този начин се изказва уважение един към друг. Между другото така се процедира и винаги, когато се подава и приема нещо от ръка в ръка, дори и когато си плащаш покупките в супермаркет.
Културата на пиене изисква първата чаша да се изпие на екс. Затова чашите за Соджу са малки, около 30 мл. Има два вида “наздраве“, като в този случай се ползва “Комбе!”, което означава да се пие на екс. Доказателство за изпитата на екс чаша е да я обърнеш върху главата си, за да покажеш, че е празна. Подаването на празна чаша означава автоматично, че тя трябва да се напълни догоре и следва ново “Комбе!” и нов екс. Ако човек иска да забави темпото, трябва да каже “И Ха Йо” и да отпие малко. Това е пак вид наздраве, но означава, че не трябва да се пие на екс.
Разбира се, корейците си нямаха и понятие за държавата, от която идваме, и алкохолните ни напитки, някои от които са по 55 градуса. Лично на мен Соджу почти не ми действаше като алкохол и скоро славата ни се разнесе. Почти всяка вечер идваха гости с бутилки Соджу и ни търсеха като компания за разговор и наздравици. Всъщност културата на пиене в Сеул някои са я възприели като култура на напиване. В големите фирми е станало традиция петъчното напиване след работа. Дори има решение на проблема за тези любители на чашката, които са окъснели и не са искали да се приберат до домовете си. Това са така наречените “спящи кафенета“, които представляват нещо като малки спортни зали с дюшеци и завивки на пода, където човек може да поспи няколко часа на цената на едно кафе или да преспи за една нощ срещу много ниска цена – обикновено до 10 долара.