Хюнг Мин не само знае рецептата за дълъг живот. Тя знае и за пътя към вечния живот. Но това изобщо не би трябвало да ни интересува сега, защото просто искаме да знаем от нея как да остареем здрави и щастливи. Хюн Мин е будистка монахиня, която изглежда няма възраст на себе си, носи плешива глава и пепелявосива роба като символ на отказ от всички земни дрънкулки, приклеква боса на бамбукова постелка в Корейския храмов център за храна в средата на Сеул и ни обяснява с усмивка почти просветлено същество и същност на корейската храмова кухня Barugongyang, която е усъвършенствана до съвършенство през последните хиляда и седемстотин години и може да бъде не само модел за спасението на една или друга душа, но и на цялото човечество.
Добрата храна, казва Хюнг Мин, винаги е синоним на здравословна храна, защото дори и за корейските будисти здравият дух може да се намери само в здраво тяло. Ето защо шестте основни вкуса – сладък, кисел, солен, лют, горчив и умами като ин и ян – трябва винаги да са в баланс, който би нарушил само протеиновите грошани като риба, месо или млечни продукти. Така че храненето е строго веганско, само че почти две хилядолетия не се е наричало така. Най-строгата естественост, най-строгата забрана на химикалите, най-строгата сезонност преобладават върху полетата и плочите и тъй като корейските манастири често се намират в планините, изкусните техники за опазване като ферментацията са от съществено значение за зимните месеци. Поради многото зеленчуци в менюто им, се казва, че корейците имат най-дългите черва от всички хора на земята. И ако всички взехме пример от храмовата им кухня, която се превърна в основата на цялото корейско кулинарно изкуство, сърдечно-съдови заболявания, унищожаването на природата от ненаситни селскостопански индустрии и изменението на климата бързо щеше да свърши.