Ако се вярва на една от основополагащите легенди за произхода на Япония, схватката между древните божества Таке-мизакучи (建御雷) и Таке-минаката (建御名方神) дават на света Страната на изгряващото слънце и спорта сумо (相撲). Древната история е показателна за почитта и ролята на традиционната борба в светогледа на нихон джин (японците).
Освен национален спорт, древен религиозен ритуал и традиция, сумото е огромна индустрия, която генерира милиарди йени от телевизионни права и привлича милиони зрители. Спортът е дълбоко уважаван, а от борците се очаква да са морални примери за цялото общество. През вековете съдиите (行司 гьоджи) са носели специални ками (短刀 танто), с които е трябвало ритуално да се самоубият (腹切 сеппуку) при грешно отсъждане.
Въпреки уважението и огромните очаквания към сумистите, спортът за пореден път бе разтърсен от скандал, който доминира японските медии. Драмата коства най-високата титла в сумото, йокозуна (横綱), на Харумафуджи, който приключи 17 годишната си кариера, след като призна, че е пребил друг сумист през октомври. Японското общество е особено чувствително към нарушаване на общоприетите правила и неочакваната проява на насилие.
“Вярвам, че като йокозуна е мой дълг да уча и мъмря младите борци, когато те не показват своите обноски и етикет. Бях подочул, че му липсват обноски и прецених, че е мой дълг, като старши, да го порицая и науча, но прекалих”
За момента е ясно, че Харумафуджи (33 годишен монголец) се спречква с 27 годишния си сънародник Таканойуа по време на купон. Според официален доклад на Японската сумо асоциация, Йокозуна се е подразнил, че младежът се е занимавал с мобилния си телефон, докато е бил порицаван за незадоволителното си поведение. Следват дузина „възпитателни“ шамари и удари, които носят на Таканойуа комоцио и фрактура на черепа.
Последвалата медийна буря бе водеща новина след поредното ракетно изпитание на Пхенян и национални телевизии предаваха на живо различни части от разразилата се драма. Японският министър на образованието, който отговаря и за спорта каза, че сумото трябва да изкорени насилието, за да оправдае очакванията на младите хора.
Сумо схватките продължават само секунди, но винаги са предхождани от сложни церемонии :
“Извинявам се от дъното на душата си на феновете, на Японската сумо асоциация, на моите поддръжници, на моето общежитие [клуб], на моя треньор и моята съпруга, че причиних толкова много проблеми“
„Обожавам сумо. Смисълът на сумо не е просто да си силен, чрез сумо исках да вдъхновя хората, исках да им дам кураж и надежда”
Неприятният инцидент се задълбочи от забавената реакция на треньора на Таканойуа и Японската сумо асоциация. Медиите и феновете са особено чувствителни към подобни форми на нецивилизовано поведение, поради минали трагични инциденти. 17-годишният начинаещ борец Такаши Сайто почина през 2007 г., след побой от негови събратя, защото заплаши, че ще избяга от сумо общежитието. Само три години по-късно, монголския йокозуна Асашорию бе принуден да се откаже от спорта след като се сби пред дискотека в Токио. Същата година сумисти бяха хванати да залагат нелегално на бейзбол. Насред упорити слухове за уредени сумо схватки, през 2011-а бяха забранени мобилните телефони в съблекалните.
Тези инциденти подрониха авторитета на спорта и разочароваха много фенове. Засрамващите разкрития, които засягат най-уважаваните шампиони на най-японския спорт, идват насред поредица от подобни скандали, които достигат до сърцето на образа на Япония. Водещи компании, дори цели индустрии, които бяха считани за безгрешен пример за иновации, гъвкавост и постоянно усъвършенстване (改善 кайдзен), изведнъж се оказаха в центъра на безкрайни скандали. Трудно е да се пренебрегне общото между сумото и безобразията и фалшификациите на Nissan Motor, Kobe Steel, Mitsubishi Materials и Toray Industries. Не трябва да забравяме и фиаското с откраднатото лого на Токийските олимпийски игри през 2020.
Безкрайните корпоративни измами рушат репутацията на надеждност и високо качество, на които се радваше Япония през последните 20 години. Образите на корпоративни директори и сумисти, които се покланят ниско и поднасят своите извинения се превърнаха в практика. Част от корпоративния проблем е смазващата световна конкуренция, на която са подложени големите предприятия и резултатите от икономическия застой в страната от последните две десетилетия. В по-широк план, културата на уважение и безкритичност към висшестоящите позволява на сумисти и директори да си позволяват своеволия. За момента можем да разчитаме, че поредните скандали ще утихнат, докато не станем свидетели на поредните извинения.