Източник: The New York Times

Роден на 22 октомври 1913 г. като принц Нгуен Вин Тхуи, наследява титлата император през 1926 г. и получава императорското име Бао Дай което означава „Пазител на величието“, когато е едва на 12 години. Той е последният император от линията, която държи трона във Виетнам в продължение на век и половина.
Въпреки надеждите на виетнамските националисти в началото на века, че Бао Дай може да се появи като пионер на виетнамската независимост, той често е бил разглеждан като марионетка на други – първо на френските колонизатори, след това на японските окупатори от Втората световна война, след това на Комунистическо движение, водено от Хо Ши Мин, след това отново французите.

Тъй като Франция е колониален владетел, той е суверен по титла и французите назначават регент, който да управлява дейностите на двора, докато Бао Дай завършва образованието си в Париж.
Той се завръща у дома в имперския град Хюе през 1932 г., поемайки церемониалните задължения на 13-ия император от династията Нгуен.
Въпреки ограниченията на властта си, Бао Дай защитава реформите в съдебната и образователната система и се опитва да сложи край на по-остарелите атрибути на виетнамските кралски особи. Слага край на древния мандаринов обичай, който изисква помощниците да докосват челата си до земята, когато се обръщат към императора.
Но става много по-известен със своите развлекателни влечения. Създава си ранна репутация на авантюрист и плейбой, посвещавайки седмици наред на ловни експедиции във виетнамските дъждовни гори. Смята се, че сам е уловил най-много тигри във Виетнам.
Но не показа подобна смелост в справянето с японците, когато те преминават през Югоизточна Азия и окупират Виетнам по време на Втората световна война. На Бао Дай е позволено да запази трона си с надеждата, че присъствието му ще демонстрира приемственост и ще успокои населението. С надвисналото поражение през март 1945 г. японците обявяват Виетнам за независима държава начело с Бао Дай.
Когато Япония капитулира, виетнамските комунисти на Хо Ши Мин се обявяват за новите владетели на Виетнам и провъзгласяват Демократична република Виетнам. Бао Дай, чието правителство беше опетнено от сътрудничеството си с японците, се съгласява да абдикира в замяна на назначение като „върховен съветник“ на Хо Ши Мин.
Скоро обаче става ясно, че комунистите нямат намерение да споделят власт с бившия император. И когато Франция се опитва да отстоява със сила своите колониални претенции към северен и централен Виетнам, Бао Дай заминава за изгнание в Хонконг и Китай.
През 1949 г. той е убеден да се върне у дома от французите, които го виждат като възможна алтернатива на Хо Ши Мин, чиито партизани тогава са във война с френската колониална армия.
Бао Дай се завърща във Виетнам с титлите премиер и император. Неговото правителство е признато от Съединените щати и Великобритания през 1950 г., но никога не печели широка обществена подкрепа.
Както и преди, Бао Дай се интересува по-малко от управлението на Виетнам, отколкото от усъвършенстването на охоления си начин на живот. Той остава основните решения на подкрепяните от Франция съветници, предпочитайки вместо това да прекарва времето си с многобройните си любовници в ловната си хижа в прохладните планини на централен Виетнам.
Когато мирното споразумение от 1954 г. между французите и комунистите доведе до разделянето на Виетнам на Северен и Южен, Бао Дай и неговите съветници се опитват да поемат истинската власт в Южен Виетнам.
Но той е осуетено от подкрепяния от Америка премиер Нго Дин Дием, който организира референдум през 1955 г.,сваля Бао Дай и слага край на монархията. Самият Дием по-късно беше свален и убит в преврат, подкрепен от Америка.

Така императора най-накрая напусна Виетнам в средата на 50-те години на миналия век. След това той не играе почти никаква роля в родината си, избирайки вместо това хедонистичен живот в Париж и Ривиерата, съсредоточен около голф, турнири по бридж и жени.
Когато избухна войната между Съединените щати и комунистите, Бао Дай запази мълчание за конвулсиите в родината си.
Но през 1972 г. в рядко публично изявление, публикувано във Франция, той призова виетнамския народ за национално помирение. „Дойде време да се сложи край на братоубийствената война и да се възстанови най-после мирът и съгласието“, каза той.
След като пропилява по-голямата част от кралското си състояние, той прекарва последните години от живота си в скромен апартамент в Париж. През 1972 г. се съобщава, че 84-годишната му майка, която остава във Виетнам след неговото заминаване, е разпродала семейния порцелан, за да помогне на единствения си син в изгнанието му.
Първата му съпруга, Нгуен Хуу Тхи Лан, умира през 1968 г. На следващата година той се жени за Моник Бодо. От двата брака той има двама сина и четири дъщери.
Умира във Франция на 83 годишна възраст през 1997 година във военна болница в Париж. Където прекарваа почти половината от живота си в изгнание.