„Не можете да покриете цялото небе с дланта на ръката си“

За повечето европейци чуждата страна бива или колониален деликатес, екзотизъм, или предпочитана туристическа дестинация, монетаризирана и предразполагаща към разкритие загадка. Така е и с Корея, вложила много трудолюбие в това да се превърне в притегателен център в модерния свят, за разлика от затворената в себе си Северна Корея.

Казват, че Южна Корея се намирала на края на света, разбира се от гледна точка на европоцентризма. По права линия от България до Корея са над 8000 км, а всеки въздушен или сухоземен маршрут е над 10 000 км, ако измеримостта и мерната единица имат някакво значение в културен и всякакъв друг смисъл.
Историята на Южна Корея, побрана в няколко реда. Може да се каже, че тя се доближава доста до историята на България по отношение на трудно отстояваната независимост. Периоди на възход и падение през вековете, завоюване на територии, окупация и дори анексиране. Китай и неговите владетели са проявявали винаги завоевателен интерес към Корея и територията й е била част от Китайската и Монголската империи. За корейска държава със сигурност може да се говори в периода след VI век, когато Трите кралства, които са владеели различни територии от Корейския полуостров, са били подчинени от Шийла, едното от тях, което пък по-късно паднало под ударите на кралството Корьо, отгдето иде името Корея. Създава се една държава-империя, която управлява целия полуостров, като през вековете се редуват само две династии, чак до 1910 г. Разбира се, по време на разцвета на Монголската империя, Корея попада под нейно владичество в продължение на почти сто години. Династията Чосон управлява Корея до 1910 г. и по време на нейното управление държавата успешно е отблъснала доста опити за инвазия от страна на Китай и Япония, тези не особено миролюбиви съседи. Също по това време, в началото на XV век, е създадена корейската азбука, за да се намали влиянието на Китай, чиято писменост се ползвала дотогава и конфуцианството. Познато до болка, нали? 1910 е черна година за Корея. След победата си в Руско-Японската война през 1905г., Япония е доминираща сила в региона и окупира Корея, като впоследствие я анексира. За годините до края на Втората световна война Япония ограбва и опустошава Корея, като буквално отвлича стотици хиляди корейци и ги праща да работят в лагери, фабрики и предприятия, необходими за захранването на японската военна индустрия. Слeд капитулацията на Япония през 1945г. Съветският съюз започва да окупира Корея с войските, които са били на Западния фронт. Съединените щати, които всъщност са спечелили войната с Япония и са причината Корея да бъде освободена, решават да дебаркират в южната част на полуострова. При последвалите преговори се постига договор Корея да се раздели на сфери на влияние с доминация на СССР на север от 38-ия паралел и на САЩ на юг от него. На 15 август 1948г. след избори е създадена Република Корея с премиер И Сън Ман, в отговор на която на 25 август на север е създадена Народна Демократична Република Корея с Ким Ир Сен за премиер.
През петте години от 1945 до 1950 Северна Корея извършва стотици диверсии на територията на Южна Корея и води кървава партизанска война. От двете страни на ДМЗ (Демилитаризираната зона) на 38-ия паралел се чуват често стрелби и се водят малки схватки. След края на Китайската гражданска война, завършила с победата на Мао, в Северна Корея се връщат десетки хиляди корейски войници, опитни ветерани, които са участвали във войната на страната на комунистите. На 25 юни 1950 г. Северна Корея напада светкавично Южна със съветски оръжия и тежка техника от Втората световна война, като за три дни превзема столицата Сеул и продължава на юг. За кратко време е превзета почти цялата територия на Корея без най-южния град Босан. Щатите се намесват с одобрението на ООН и американските войски дебаркират в залива Инчеон и превземат окупирания Сеул, разделяйки Севернокорейската армия на две. След бързо настъпление на север армията на Северна Корея е изтласкана до границата с Китай. Тогава нахлуват стотици хиляди китайски войници, които обръщат войната в полза на Северна Корея и Сеул е превзет за втори път. Следват нови настъпления на силите на САЩ и ООН и военните действия се концентрират около 38-ия паралел. Така завършва войната. След нея равносметката е над три милиона убити, безброй ранени, пълна разруха и на двете Кореи, унищожени икономики и селско стопанство. Следват години на тежък труд за изграждане на онази Корея, каквато познаваме сега.