Източник: Дойче Веле

Автор: Родион Еббигхаузен

Някои страни в Азия издават официални карти със собствена версия за това къде трябва да бъдат начертани националните граници. Наскоро Китай издаде нова карта и това предизвика недоволство в Индия. Официалната карта на Индия не показва териториалните конфликти за Кашмир и факта, че големи части от региона се администрират от Пакистан и Китай.
Нова национална карта, публикувана от китайското правителство, предизвика протест в Индия, изостряйки напрежението между двете съседки, разполагащи с ядрено оръжие.
Версията на китайската карта, публикувана на уебсайта на Министерството на природните ресурси, ясно показва североизточния индийски щат Аруначал Прадеш, който Пекин смята за част от Тибет, и платото Доклам, за което двете страни враждуват през последните години, включено в китайските граници, заедно с Аксай Чин в западната част, които Китай контролира, но Индия все още твърди.
В отговор на твърдението на Китай, говорител на индийското външно министерство заяви: „Ние отхвърляме тези твърдения, тъй като те нямат основание“.
Външният министър Джайшанкар Субхраманям също отхвърли новата карта, като каза: „Правенето на абсурдни твърдения на територията на Индия не я прави територия на Китай“.
Индийският опозиционен политик Рахул Ганди призова премиера Нарендра Моди да отговори на твърдението на Китай.
Картите като политическо оръжие
Публикуването на новата карта от Китай и шумът, който тя предизвика в Индия, е пример за това как картите могат да бъдат използвани за проектиране на сила.
Тим Трейнър е председател на Международната картографска асоциация и член-основател на Комитета на експертите на ООН по глобално управление на геопространствената информация. Той казва пред ДВ, че картите могат да повлияят на начина, по който хората мислят за части от света.
„Картите са много мощни и знаете, че когато повечето хора гледат карта, повечето читатели на карти приемат, че информацията, която гледат, е вярна“, каза той.
Подобно на числата и цифрите, които изглеждат обективни, но не се изисква да бъдат точни, картите са особено ефективни като инструменти за пропаганда.
Германската авторка Уте Шнайдер пише в книгата си „Силата на картите“, че няма „обективни“ или „безпристрастни“ карти, защото „картите са инструменти на властта“.
Това важи и за картите, издадени от индийското правителство. Те показват, разбира се, „главата“ на Индия – имайки предвид региона на Кашмир, към който Индия и Пакистан, и в по-малка степен Китай, предявяват претенции.
Съвременната геополитика, която оказва влияние върху региона, датира от Британската империя в Индия и „княжеската държава“ Джаму и Кашмир, която се разпада след разделянето на Индия през 1947 г.
Картата обаче не показва териториалните конфликти, както и факта, че големи части от уж „индийския“ Кашмир се администрират от Пакистан и Китай. От друга страна, същото важи и за Пакистан.
Много индийци научават за този геополитически провал за първи път като възрастни, след като са прочели за него в чуждестранни публикации или са видели карти, произведени в чужбина. В Индия разпространението на карти, които не изобразяват „официалната“ версия на географията, може да доведе до наказателно преследване.
В Пакистан въпросът за Кашмир е също толкова чувствителен. На официалните карти Джаму и Кашмир е включен като територия на Пакистан. Въпреки това, противно на индийските карти, пакистанските карти показват двусмисления статут на граничните райони с термини като „спорна територия“ и „граница неопределена“, отпечатани на картите.
Картографиране на национализма
Индия, Китай и Пакистан не са единствените страни, които използват карти като пропаганден инструмент. Много азиатски страни публикуват официални карти с география, която има мимолетна връзка с точността.
В това отношение не е изненадващо, че картите се превръщат в спорен въпрос между държавите.
В спора за Южнокитайско море, например, все повече се спори за карти, изобразени във филми. Наскоро холивудският филм „Барби“ беше забранен във Виетнам, защото се твърди, че показва това, което Ханой смята за незаконна карта на Южнокитайско море.
През 2019 г. няколко страни в Югоизточна Азия силно критикуваха филма „Отвратително“ за сцена, в която на заден план се вижда карта, изобразяваща противоречивата интерпретация на Китай на Южнокитайско море.
Картата показва „линията с девет тирета“, която изобразява цял Тайван и цялото Южнокитайско море като китайска територия.
Китай претендира за исторически суверенитет, но Тайван и съседните страни отхвърлят териториалните претенции на Пекин в региона. През 2016 г. международен съд постанови, че претенциите на Китай в Южнокитайско море не са законни съгласно международното морско право.
Тълкуване на Google Earth
ООН е наясно с политическата чувствителност на картите. Отделът, официално отговорен за картите, „Секцията на ООН за геопространствена информация“, ги публикува с отказ от отговорност: „Показаните граници и имена и обозначенията, използвани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Организацията на обединените нации“.
В продължение на няколко години Google Maps е най-широко използваният уеб-базиран инструмент за навигация. Google Maps е географски източник за частни потребители, а също така е основа за научни и журналистически изследвания.
Но онлайн картите също са повлияни от политиката. През 2014 г. проектът Knight-Mozilla OpenNews доказа, че Google адаптира картите си според местоположението на потребителя. Това означава, че потребителят в Индия вижда света по различен начин от начина, по който потребител в Китай или Пакистан би го видял.
Google показва различна версия на картите на Кашмир в зависимост от страната.
На въпрос на DW как Google подхожда към изобразяването на спорните граници, компанията отговори, че картите ѝ отразяват максимално граничните спорове.
„Ако имаме местни версии на Maps, ние следваме местните разпоредби за обозначения и граници. Ние не създаваме нормативни карти, ние изобразяваме основната истина“, се казва в изявление на Google за DW. „Ние не създаваме и не правим промени в границите; по-скоро работим с нашите доставчици на данни, за да получим възможно най-добрата дефиниция за това къде трябва да бъде границата.“
Кои са доставчиците на данни и кой решава долната линия, не е ясно. Google не отговори на последващите въпроси на DW.
Критично използване на картите
Много карти по света показват граници, които са неточни, едностранни или умишлено неправилни.
В продължаващия спор Северна и Южна Корея претендират за целия Корейски полуостров. В продължение на години имаше разногласия между Тайланд и Камбоджа относно границата близо до храма Преах Вихеар.
Япония, която загуби част от Курилските острови от Съветския съюз (сега Русия) след Втората световна война, изобразява островите като японска територия на картите си.
На правилната версия на тази карта на Япония, Курилските острови ще бъдат посочени като руски или поне като спорни. Позоваването на „най-северния край на Япония“ е подвеждащо.
Япония претендира за части от Курилските острови, които официално принадлежат на Русия.
Позоваването на „най-северния край на Япония“ е подвеждащо Снимка: Орган за геопространствена информация на Япония
За да се избегне предубедена картография, експертът по карти Трейнър заяви, че картите трябва да се изготвят по критичен и отговорен начин.
На първо място, на всички трябва да е ясно, че картографите не определят граници. Това е работа на държавите чрез договори и споразумения.
„Няма един орган за всички граници по целия свят“, каза Трейнър и добави, че хората трябва да гледат картите, като имат предвид: „Кой е създал картата и с каква цел?“
Добрата карта трябва да включва източниците за това как са начертани границите и да включва дата.
Картите от Геоложката служба на САЩ дават добър пример. В долния ляв ъгъл производителят на карти е посочен заедно с данните за цялото съдържание на картата, включително улици, имена и граници.