Източник: Сhinaobservers.eu

Автор: Ана Кръстиновска

Тъй като ЕС предвижда предоставянето на допълнителни предимства на единния пазар на амбициозните членове от Западните Балкани преди пълното присъединяване, въпросът за това как да се управлява търговията с Китай става все по-очевиден.
Ана Кръстиновска е научен сътрудник на CHOICE, фокусиран върху китайските дейности на Балканите.
„Светият граал“ на единния пазар на ЕС
През ноември 2023 г. Европейската комисия прие Новия план за растеж на Западните Балкани. В опит да се засили икономическото сближаване на по-бедните страни от Западните Балкани при напредъка им към пълноправно членство в ЕС, планът предвижда засилване на интеграцията на региона в единния пазар на ЕС.
Пълният достъп до единния пазар е най-голямата притегателна точка за много страни, които се стремят към по-тесни връзки с ЕС и един от основните инструменти (заедно с политиката на сближаване) за подпомагане на икономическото развитие на страните, присъединяващи се към блока. В момента всички страни от Западните Балкани се радват на привилегировани търговски отношения с ЕС чрез своите споразумения за стабилизиране и асоцииране и са частично приведени в съответствие с правилата на ЕС. Тъй като напредват към пълно привеждане в съответствие, те постепенно ще се радват на повече ползи, свързани с „четирите свободи“ на движение на стоки, работници, услуги и капитали. Въпреки това те ще трябва също така да гарантират гладкото функциониране и защитата на единния пазар срещу потенциални смущения.
В същото време достъпът до единния пазар е основният лост, който ЕС има в отношенията си с Китай. Регионът на Западните Балкани често служи като трамплин за китайските компании да изградят своите портфейли и да тестват и подобрят резултатите си по отношение на нормите и стандартите на ЕС, така че впоследствие да могат да се конкурират в ЕС. Най-забележителният пример би бил China Road and Bridge Corporation, китайско държавно предприятие, което спечели договора и построи моста Peljeshac в Хърватия на стойност 526 милиона евро с европейски структурни фондове, след като преди това построи моста Pupin в Сърбия. Освен това много от големите китайски инвестиции в Западните Балкани изнасят предимно своите продукти за ЕС, а именно най-големите съоръжения за производство на стомана в Северна Македония (Макстил) и Сърбия (стоманодобивния завод Смедерево), и двете собственост на Hesteel, но също и петролните полета Bankers Petroleum в Албания, собственост на китайската GeoJade.
Предизвикателството на китайския внос
Като се има предвид покупателната способност на страните от Западните Балкани, вносът на сравнително по-евтини китайски стоки е важен както за икономиката, така и за качеството на живот на потребителите. Вносните стоки се състоят от консумативи, като текстил, обувки, домакински уреди, електроника и играчки, но също така и машини, строителни материали и медицински консумативи. Местните компании са силно зависими от китайските машини и производствени суровини в редица индустрии, включително изделия от желязо и стомана, строителство, текстил, хранително-вкусова промишленост и др.
Притокът на евтин китайски внос, особено след като започна значително да се увеличава преди десетилетие, също навреди на местните производители, чиито продукти станаха по-малко конкурентни. По ирония на съдбата, след като изчислиха рентабилността, някои от тях преминаха към внос и препродажба на китайски продукти на собствения си пазар, което става незаконно, когато действителният произход на такива продукти е замъглен или когато те са представени като местни продукти. Например, Албания е внесла над хиляда тона риба от Китай през 2017 г. и има твърдения, че (поне част от) тя е била продадена като прясна местна продукция, която албанците купуват на високи цени.
Освен това често е имало случаи на китайски продукти със съмнително качество, някои от които дори са били изтеглени от пазара поради съображения за безопасност, особено играчки в случая на Черна гора и Северна Македония и козметика, играчки, електроника и предпазни средства в Босна и Херцеговина. През 2019 г. холандските власти блокираха пратка китайски пестициди в пристанището на Ротердам на път за Албания. Пестицидите не са били регистрирани или разрешени за внос нито в Албания, нито в ЕС. Същата година имаше публичен скандал след разкритието на Висшия държавен контрол, че през 2017 и 2018 г. 2000 килограма китайски пестициди и други продукти за растителна защита, включително отрови и опасни химикали, които са забранени в ЕС, са били допуснати в Албания без лабораторен анализ. Подобни инциденти подчертават необходимостта страните от Западните Балкани да засилят привеждането си в съответствие със законодателството на ЕС и да увеличат контрола, за да се гарантира, че опасни или подвеждащи продукти няма да се окажат на техния пазар или разпръснати из цяла Европа.
Свободна търговия с Китай
На форума „Един пояс, един път“ през октомври 2023 г. Китай и Сърбия, основният стратегически партньор на Пекин в Западните Балкани, подписаха споразумение за свободна търговия (ССТ), което обхваща над 10 000 сръбски и близо 9000 китайски продукта. Очаква се споразумението – първо за Китай в региона – да засили значително търговията и според сръбски официални лица да проправи пътя за увеличаване на износа на селскостопански продукти за Китай, по-специално мед и вино. През 2021 г. китайските продукти представляват по-малко от 9 процента от сръбския внос (1,03 милиарда долара), докато 4 процента от целия сръбски износ е за Китай, състоящ се предимно от мед, руди и добивни продукти (над 80 процента). Някои експерти се съмняват, че ССТ ще постигне желаните резултати: вместо това те се опасяват, че тя може да има за цел да направи сръбските медни резерви, вече свръхексплоатирани от китайския добив на Зиджин, още по-евтини за Китай.
Макар че е твърде рано да се съди за резултатите от китайско-сръбското споразумение за свободна търговия, то ще трябва да бъде премахнато, преди Сърбия да може да се присъедини към ЕС. Независимо от това, фактът, че Сърбия подписа споразумението сега, въпреки факта, че се стреми и преговаря за членство в ЕС повече от десетилетие, подчертава, че тя не разчита на присъединяването си към блока в близко бъдеще.
По думите на президента Вучич, „преди Сърбия да стане член на Европейския съюз, трябва да живеем … И трябва да мислим за нашата страна, нашите деца и нашето бъдеще“. Подобно изявление обаче не отчита факта, че дори понастоящем ЕС е основният търговски партньор, инвеститор и донор както за Сърбия, така и за всички държави от Западните Балкани, като по този начин достъпът до единния пазар би увеличил допълнително икономическите ползи от тези отношения. Но за президента Вучич търсенето на по-тесни връзки с Китай и разчитането на неговата подкрепа по косовския въпрос изглежда е политическа цел, която надделява над икономическата логика на ССТ.
Заобикаляне на политиката на конкуренция
Докато ЕС се опитва да реформира политиката си в областта на конкуренцията, за да бъде в крак с Китай (и САЩ) в световната търговия, Китай се стреми да установи господстващо положение или привилегирован достъп в различни индустрии в Западните Балкани: в Албания китайските компании доминират в добива на нефт, хром и мед; в Сърбия те са основни участници на пазара в производството на мед и стомана; в Сърбия и Босна и Херцеговина те са привилегировани получатели на държавна помощ.
Държавните органи в региона реагираха на нарушения на конкуренцията от страна на китайски компании в съответствие с цялостните отношения на техните страни с Китай и със слабите им стандарти за върховенство на закона и репутация. Албанският орган за защита на конкуренцията започна разследване срещу Bankers Petroleum, за да установи дали е злоупотребил с господстващото си положение, което доведе до глоба от 200 000 евро за китайската компания. Глобата е сравнително ниска в сравнение с размера и печалбата на компанията, за която се твърди, че има тесни връзки с властите, както се вижда от техния снизходителен подход по други екологични и данъчни въпроси.
В Сърбия има твърдения, че през 2020 г. Комисията за контрол на държавните помощи е разрешила неправомерна държавна помощ за Шандонг Линглонг, възлизаща на 83,5 милиона евро, за изграждането на завод за гуми в Зренянин. Освен това инвеститорът и Министерството на икономиката не са докладвали, а Комисията по държавните помощи не е оценила непряката помощ, отпусната на дружеството под формата на публични средства, използвани за изграждане на необходимата инфраструктура и освобождаване от плащане на съответните мита. Одобряването на държавната помощ е обосновано с аргумента, че инвестицията би допринесла за обществения интерес и би имала стимулиращ икономически ефект, въпреки че не е имало подходяща оценка или доказателства за подобни претенции, освен собствените претенции на инвеститора.
Други примери за неправомерна държавна помощ идват под формата на подкрепа за инфраструктурни проекти, възложени на китайски компании без подходяща процедура за възлагане на обществени поръчки. В случая със Сърбия изграждането на допълнителен блок на ТЕЦ „Костолац“, финансиран чрез заем от Китайската експортно-импортна банка в размер на 608 милиона долара, стана възможно чрез суверенна гаранция, считана за незаконна от Енергийната общност. В друг случай в Босна и Херцеговина правителството на Република Сръбска се съгласи да предостави държавна помощ на Шандонг Хай-спийд за изграждането и експлоатацията на магистралата Баня Лука-Приедор, без да се консултира с държавния съвет за държавна помощ, както е предвидено в закона.
Пътят за присъединяване на Западните Балкани към ЕС се очертава да бъде дълъг и каменист. Въпреки това възможността те да се присъединят към единния пазар на ЕС е важен крайъгълен камък в процеса, който си струва усилията за ускоряване на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС, за да се получи достъп до свързаните с това ползи. В този процес Западните Балкани също трябва да гарантират, че те няма да се превърнат в задна врата за китайските компании, които искат да получат или увеличат достъпа си до пазара на ЕС, без да изпълнят необходимите изисквания.