Китайски бойни изкуства, популярно наричани кунг фу (мандарин: 功夫; пинин: gōngfu; българска транскрипция: гунфу) и още известни като ушу (опростени китайски йероглифи: 武术; традиционни китайски йероглифи: 武術; пинин: wǔshù; българска транскрипция: ушу), са съвкупност от бойни стилове, развивали се през вековете в Китай.
Често са класифицирани, съгласно различни признаци, в семейства (家, jiā, дзя), секти (派, pài, пай) и школи (門, mén, мен). Такива признаци са например използването на животинска мимикрия или използването на тренировъчни методи, вдъхновени от различни китайски философски течения, вярвания и легенди. Стилове, които се фокусират върху манипулирането на чи, принадлежат към семейството на вътрешните стилове (内家拳, nèijiāquán, нейдзяцюен), докато тези, които се концентрират върху подобряването на работата на мускулния и сърдечносъдовия апарат, принадлежат към семейството на външните стилове (外家拳, wàijiāquán, уайдзяцюен). Съгласно друга популярна класификация, стиловете се разделят по териториален признак на северни (北拳, běiquán, бейцюен) и южни (南拳, nánquán, нанцюен).
Терминология
Кунг фу и ушу са заемки в Българския език, които се използват за обозначаване на китайските бойни изкуства. В действителност двата термина имат различни значения. Буквалният превод на „Китайски бойни изкуства“на Мандарин е джунгуо ушу (Опростени китайски йероглифи: 中国武术; Традиционни китайски йероглифи: 中國武術; Пинин: zhōngguó wǔshù; Българска транскрипция: джунгуо ушу).
Терминът ушу (武術) буквално означава бойно изкуство. Формиран е от две думи: 武 (на пинин: wǔ), имащи значението на „боен“ или „военен“ и 術 (на пинин: shù), които се превеждат като „умение“, „дисциплина (предмет)“ или „метод“.
Ушу се използва и като официално наименование на модерен демонстративен контактен спорт, включващ като дисциплини боеве с голи ръце и с различни оръжия. Представлява адаптиран вариант на бойно изкуство, което се оценява съгласно набор от естетически критерии разработвани от 1949 г. в Китай.
Цюен фа (拳法) е друг термин, с който се обозначават китайските бойни изкуства. Означава „припципите на юмрука“ или „законът на юмрука“ (Цюен означава „юмрук“, а фа означава „закон“, „начин“, „учение“). Името на японското бойно изкуство Кенпо се изписва със същите йероглифи.
Терминът „кунг фу“
Терминът кунг фу се състои от 功, gōng, означаващо „работа“ или „постижение“, следвано от 夫, fū (човек) или от fu – частица или суфикс, означаващ „интензивен“. Употребява се и в ситуации, които нямат никаква връзка с бойните изкуства и се отнася до всяко индивидуално постижение, достигнато посредством полагането на целенасочени усилия и следствие на упорит труд. Едва в края на XX век терминът започва да се употребява в китайското общество във връзка с бойни изкуства. Поради това, по-точният термин за означаване на дейности, свързани с битка, е ушу.