Източник: Ах, тези медии

Китайската инвазия в света не се ограничава само до сферата на политиката, икономиката и културата, а се разпростира до световните медии и техните потребители. Без тези действия управляващото комунистическо ръководство на Китай няма да може да спечели сърцата и умовете за политиката си, която цели повече влияние в света. Новият подход на Пекин отразява желанието му да подобри имиджа на своя авторитарен режим и интелектуалното насилие, което упражнява срещу своите опоненти, в допълнение към използването на крайни форми на тирания и ограничения на обществените свободи и правото на изразяване и мнение.
През последните години Пекин осъзна, че това, известно като „мека сила“, е и което професорът по международни отношения в Харвард Джоузeф Най описва като „средство за увеличаване на влиянието и стремеж да прекрои социалните възгледи от отрицателни в положителни“.Според доклад на американския съвет по външни отношения: „Интересът на Китай към „меката сила” датира от началото на 90-те години на миналия век, но не е включен в общата стратегия, освен по време на управлението на президента Ху Дзинтао през 2007г., който говори в едно от изказванията си за „подмладяване на нацията.“ Това, с други думи, е усвояване на инструменти на „меката сила.”
Следващият президент (Си Дзинпин) обогати идеята с ново съдържание, заявявайки през 2014 г.: „Трябва да увеличим „меката сила” на нашата страна, да представим нов китайски разказ и да изпратим по-добри комуникационни послания до света“. Пекин осъзна, че няма да бъде лесно да усвои инструментите на „меката сила”, без да разшири официалната китайска информационна дейност по света, особено икономическата и инвестиционната, което направи и все още прави с още по-голяма сила и ефективност. Официални данни, публикувани през 2017 г. съобщават, че „Китайското правителство е отпуснало повече от 350 милиарда долара за различни инвестиции и проекти в 140 страни по света”.
Качественият скок се вижда във формата и съдържанието на стратегията, възприета от комунистическото ръководство в работата му с медиите, което е необходимо за успешното реализиране на политическото му влияние на международната сцена. Той нямаше да се случи и без трансформирането и модернизирането на Китайската информационна агенция (СИНХУА), за да се превърне тя в мощен медиен инструмент за популяризиране на икономическите, културните и политическите постижения на страната, както и за формиране на световното обществено мнение към позициите на страната. Това е свързано с насочването на общественото мнение към вътрешните процеси и политически позиции на китайското правителство, както и влиянието им върху събитията и процесите, разиграващи се на световната арена.
В този контекст беше взето решение за допълнително финансиране с десетки милиони долара, както и модернизиране на China Central Television (CCTV). През 2009 г. името на канала беше променено на China Global Television Network (CGTN), а бюджетът му беше увеличен с 10 милиона долара, които бяха инвестирани в проекти за модернизиране и оборудване с нови технологии. Главната цел на правителството и партията е „да се разкаже положително историята на Китай“. Според президента Си Дзинпин, това трябва да служи и за „разпространение на идеологическите послания на управляващата комунистическа партия в Китай“, както се подчертава в една дописка на британският вестник „Гардиън“. Каналът се разшири, като започна да излъчва предавания и на множество чужди езици, включително арабски, достигайки до всички останали континенти по света.
Западните медии в услуга на китайския комунизъм
В кратък период от време телевизионните канали за чужбина постигнаха голям успех. Не беше трудно да се види промяната в нагласите на зрителите и положителните тенденции на общественото мнение в много страни. Това пролича и от резултатите в различни изследвания, които бяха направени не само в Близкия изток и Северна Африка, където каналът излъчва без прекъсване на арабски език 24 часа в денонощието, но също така и в страните от Западна и Източна Европа. Отношението на обществата там, където бяха направени големи и сериозни китайски инвестиционни агенции, регистрира нарастващ интерес към Китай и политиките, които упражнява на световната сцена.
Допитване до общественото мнение, направено от американския Pew Research Institute през 2017 г., показва, че „… обществата от Близкия изток и Северна Африка, Русия, Япония, Бхарат, Перу, Нигерия, Източна Европа и други, разглеждат ролята на Китай в своите страни и глобалните политики като цяло в по-положителен аспект от преди, благодарение на медийната активност и пропагандата на Китай”.
През последните десет години китайските медии, насочени към другите страни, се фокусираха върху чуждестранната аудитория в опит да променят формата и съдържанието на информационната среда и новините, които публикуват и излъчват в световните медии, като използваха огромни финансови потоци, за да постигнат целите си. Китай засили опитите си за проникване в европейските и американските медии чрез увеличаване на количеството платени статии и приложенията на световните медии.
Използването на медиите в много страни по света, за да отразяват събития в Китай, се случва докато Пекин се отнася съвсем различно с местната преса. Макар че медиите в голямата си част са правителствени и партийни, те са подложени на строг контрол и правила. Китай не пропуска възможност да използва финансовите кризи и затрудненията, с които се сблъскват медиите в някои страни, за да ги използва за плетеното съдържание. Свободата на словото на Запад се превърна в инструмент за разпространението на китайска пропаганда.
Американските медии, сред които вестник „Вашингтон пост“, издават притурки, изцяло подготвени от пропагандната машина на режима в Китай срещу заплащане в стотици долари. Пекин примамва журналисти от цял свят с официални покани за обиколки в страната, но с придружител, с цел написване на репортажи, в които се възхвалява властта.
За да бъдем обективни или поне безпристрастни в представянето на информацията, трябва да признаем, че тази практика се прилага не само от Китай, а и от много западни страни, предимно САЩ и Великобритания. Тези две страни нагло опитват да манипулират кореспондентите и поканените от тях журналисти.
Според проучване, проведено от американския институт Rand Corporation”, част от което публикувано в American Journal of National Interest, „…Китайската армия приема стратегия, разработена преди 2500 години от видния военен лидер (Сун Дзъ) въз основа на принципа „печелене на война, без да се участва в битката”. Анализаторите изчисляват, че годишният бюджет за пропагандата в чужбина на Китай стига до почти 10 милиарда долара. За разлика от него, Държавният департамент на САЩ отделял „само” 666 милиона долара за тази дейност.