Модата, както всяко едно изкуство винаги е била себично субективна. Докато едни обичат ярки принтове и текстури, други пък – класически кройки и неутрални тонове. Това, че японската мода става световно богатство благодарение на Кензо Такада, не е субективно мнение. Дизайнерът представя пищни принтове, с много чувство за хумор и в продължение на десетилетия е вдъхновител в света на модата.
Японецът, превърнал се в истински парижанин, почина на 81-годишна възраст от усложнения, свързани с COVID-19.
Светът се сбогува с първия японски дизайнер, превърнал се в емблематична персона на парижката сцена.
Роден през 1939 г. близо до град Осака, Кензо Такада решава да стигне с лодка до Париж през 1965 г., въпреки че почти не говори френски. Отначало продава скици на модни къщи, но в началото на 70-те отваря своя модна къща и променя пейзажа на модата завинаги. Той споделя, че не иска да следва френските дизайнери, а ярките цветове и обемни силуети заимства от родната си Япония и ги налага на кутюристите.
Избягва стереотипите и е един от първите дизайнери, експериментирали с genderless модата.
Планира да остане само половин година в Париж, ала остава 56 години. Работата му проправя път за изключително влиятелни японски дизайнери като Yohji Yamamoto и Rei Kawakubo, създава съвсем нова естетика, която прекрачва граници, култури и полове, вдъхновява поколения и оцветява модния свят.
През 1972 в интервю за New York Times казва:
„Модата не е за отбрани хора, а за всички. Не трябва да я приемаме прекалено сериозно.“
И в началото не взема кариерата си на сериозно – често говори за това, че желанието му е да създава дрехи, които да освобождават тялото, не да го пристягат или оформят. На първите ревюта на марката моделите танцуват, вместо да ходят сковано по дефилето. Дестинациите, които избира, също не са случайни. За представянето на една от колекциите си избира циркова шатра, в която пристига покачен на слон. Заради игривия си характер и щурите си идеи се превръща в любим дизайнер на младите, отегчени от строгата френска висша мода по онова време.
През 1993 продава модната си къща на конгломерата Moët Hennessy Louis Vuitton след смъртта на партньора си. Докато марката Kenzo претърпява безброй метаморфози под управлението на не един дизайнер, мъжът Кензо Такада открива нови светове за себе си. Създава костюми за френската опера, униформите за Олимпийските игри през 2004, рисува и създава невероятни фотографии.
„Модата е като храненето – не бива да избираме от едно и също меню“ – е едно от изказванията му, което остава в историята. Трапезата на бранша опустява след смъртта му, но наследството му продължава да се развива.