Автор: Юри Варошанов
Снимка: Юри Варошанов

Пътепис част I

Щурмувах Виетнам през делтата на Меконг. От столицата на Камбоджа – Пном Пен се придвижих с микробус на 60км до Неак Луонг, а там вече чакаше бърза лодка, която постепенно се напълни с изтрезняващи холандци. След няколко часа лодката ни остави на границата Камбоджа/Виетнам, където се прекачих на по-бавна лодка, потегляща към Чау Док – първият голям град на виетнамска територия. Местните за по-просто наричат Меконг “горната”, а Басак – “долната река”, но след границата хиляди канали ги свързват в един заплетен и безкраен лабиринт, известен само под името “Делтата”. Навигацията изглеждаше невъзможна без детайлни познания и с часове сякаш се лутахме по тесните пролуки между плаващи бензиностанции, рибарски или товарни лодки и къщи на колци или метални и бамбукови понтони. Под къщите имаше опънати телени мрежи, заграждащи пространството на развъдниците за сладководна риба, а фермерски семейства пред спалните си помещения варяха на каша дребния речен улов в загорели казани, от които наперено стърчаха черни кюнци. По бреговете се виждаха масивни купчини храна от костно брашно, а заедно с изварената каша тя лесно се изсипва на рибата в развъдника през дупката, отваряща се като извадиш само няколко дъски от пода на къщата си. Само в по-отдалечените, северни части на делтата може да вирее сладководна риба, тъй като през сухия сезон Южнокитайско Море навлиза с десетки километри в устието на реката. Но наличието на солена вода помага на други фермери в отглеждането на скариди – така развъдниците за риба и скариди осигуряват прехрана на стотици хиляди виетнамци, а остатъкът обитаващ тези земи (или по-скоро води) се грижи за захарната тръстика или оризовата реколта, която е достатъчна и за изхранването на цял Виетнам и за третия по големина експорт в света. Основната цел на лабиринта е да регулира по-добре както напояването на оризища и полета, така и концентрацията на сол в реката, която може локално да се променя и планира в зависимост от финансовите прогнози за годината. Особено след Камбоджа е приятно да се влезне в страна, където цари почти счетоводителски ред. В Чау Док можеше да се разхождаш спокойно по тротоарите, в близост на Басак имаше широка променада, малък зелен парк с подрязани дръвчета и даже детски площадки за игра. Магазините и пазарите бяха богати и щедри, припомних си що е то светофар, асфалт, банка и какъв е вкусът на пържолата, така че бавно започнах да натрупвам килограмите, стопени някъде из страната на кхмерите. Хотелите в Чау Док бяха луксозни и евтини, при регистрация полицията искаше копие и от паспорт и от виза, а на места се усетих, че стаите за виетнамци и за чужденци се различават единствено по наличието на подслушвателна техника. Едва на третия блажен ден от престоя си реших да продължа нататък. Опитах се да спазаря товарна лодка за разстоянието до Сайгон, но същият този виетнамски порядък обърка плановете ми – местните изглеждаха непреклонни. Наложи се да се придвижа с автобус, а автобусът сякаш за контраст на всичко казано до тук, още от първата спирка се оказа пълен с контрабандисти, вързали десетки кутии цигари “Jet” с ластици по краката и телата си. Цигарите явно идваха от Камбоджа, а тялото на жената от съседната седалка изглеждаше безформено и несъразмерно в сравнение с иначе слабичкото й лице. Не можах да разбера докрай тази мистерия, а любопитството ми се засили още повече на излизане от Виетнам, когато пак пътувах с контрабандисти – макар и по-професионално те изнасяха същата марка цигари “Jet” за Лаос. Виетнамците изглеждаха доста предприемчиви търговци.
Следва продължение…