Д-р Ангел Апостолов, историк и експерт в Атлантическия клуб в България по геополитика, международна сигурност и отношения НАТО-Русия.

Войната Русия – Украйна промени досегашния геополитически баланс на силите в света. Бъдещата консолидация на противопоставящите се страни се очертава по оста: Китай, Русия, Иран от една страна и демократичния свят от друга.
Изтокът Възможно ли е НАТО, да търси по-широко партньорство с други демократични държави като Бхарат например?
Като най-голямата демокрация в света, Бхарат има потенциал да стане играч, пропорционален на размера си, като се позиционира като нов гео-полюс. Въпреки че в годините на Студената война страната беше не само съ-основател, но и един от най-важните членове на Движението на необвързаните, от началото на XXI в. за Делхи стана все по-ясно, че политиката на блестяща изолация е останала безвъзвратно в миналото. Членството в БРИКС и ШОС носи ограничени ползи за Бхарат, заедно с нарастващ риск в сферата на сигурността, най-вече предвид факта, че член на тези организации е и нейният основен геополитически съперник – Китай. Другият отявлен съперник на Бхарат – Пакистан – също е член на ШОС. Въпреки близките отношения на Бхарат с Русия, Делхи не може да разчита на подкрепа на Москва в споровете с Пекин, поради нарастващата руска зависимост от Китай, вследствие на засилващите се западни санкции в отговор на руската военна инвазия в Украйна.
Продължаващото развитие на космическата и ядрената програма на Бхарат е свидетелство за напредъка на страната към превръщането ѝ във велика сила в чувствителна част на света и един от основните кандидати за присъединяване към P5 – постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Освен това Бхарат вече е официално призната за „ядрена сила“.
За да постигне потенциала си на велика сила обаче Бхарат се нуждае от сигурни съюзници на запад, които може да намери само с установяването на редовен и видим диалог с НАТО, второто по големина демократично образувание в света. Важна първа стъпка към това би било да се създаде Съвет Бхарат-НАТО като дискусионен форум, за да се обмисли двустранен дневен ред. Бхарат и всички членове на НАТО заедно съставляват една трета от общото население на света. Двете страни споделят общи ценности и интереса да ги защитят. В същото време те споделят опасения по отношение на сигурността и икономическите предизвикателства, както и конкурентите и заплахите. Първите стъпки вече са направени с членството на Бхарат в QUAD (заедно със САЩ, Япония и Австралия). Следващата стъпка вероятно ще бъде присъединяването на Бхарат към АУКУС, докато се стигне до по-тясно обвързване и с НАТО в определен бъдещ момент.

Изтокът Съпоставими ли са Бхарат и Китай като човешки ресурси, икономическа мощ, развитие на технологиите, ядрено въоръжаване?
Засега Китай определено има преднина пред Бхарат по тези показатели (неговата икономика е по-мощна от тази на всички останали държави в БРИКС взети заедно), но Делхи също така разполага с възможностите да изгради съизмерими стойности на човешки, икономически и военно-технически потенциал. Основната разлика между двете страни е не толкова в тези области, колкото в отношението им към света. Бхарат е традиционно по-интровертна, докато Китай е доста по-експанзивен и агресивен (засега основно икономически).

Изтокът Освен противопоставянето между Китай и Бхарат по темата Тибет и спорадичните военни конфликти по границата. Последния през 2020г. беше породен от строежа на пътища и самолетни писти като противодействие на китайската инициатива „Един пояс, един път“. С какво подобен съюз би бил атрактивен за Бхарат?
Ако се имат предвид бъдещето на съюзните отношения между двете страни от гледна точка на противоречията между тях по границата, трябва да се има предвид, че Китай наполовина е заобиколил Бхарат (от север и запад посредством съюза с Пакистан и новата власт в Афганистан), така че в момента от интерес за Делхи е да постъпва предпазливо. Но обективните противоречия между страните в Хималаите и Кашмир няма изгледи да бъдат разрешени скоро, което обективно ще тласне Бхарат към по-близки отношения със Запада. Ако отново се погледне БРИКС, за разлика от други международни блокове – Британската общност (бившите доминиони и зависими територии на кралството), АСЕАН или Европейския съюз, членките на БРИКС нямат общо историческо или културно наследство, а икономическата им интеграция е слаба.

Изтокът Възможно ли членството на Великобритания в НАТО да бъде пречка за това? От друга страна индийски войски участват активно по бойните театри на Втората световна война на страната на съюзниците? Преодолимо ли е това според Вас това, съотнесено към историческите факти и съвременния момент?
Истински силните държави не робуват на миналото, а градят съюзи съобразно настоящите международни предизвикателства. Вековните врагове Великобритания и Франция застанаха заедно срещу германската заплаха на два пъти, а впоследствие спойката между Франция и Германия стана основа за създаването на ЕС. Мисля, че и Великобритания, и Бхарат си дават сметка, че реалните геополитически заплахи за тях към настоящия момент идват от другаде и съюзът между тях е напълно възможен.

Изтокът Как ще се реши казуса, с това, че Пакистан е основен съюзник на Съединените щати в региона ?
Според мен Пакистан в нарастваща степен се отказва от съюза със САЩ в полза на обвързването с Китай и донякъде с Русия. Пакистан е и основният път на тези държави към установяване на ключовата връзка с новите власти в Афганистан, което е от огромно значение за геополитическите и геоикономическите им проекти в посока Север-Юг и Изток-Запад. Така че и Бхарат, и САЩ (и Запада като цяло) на свой ред са заинтересувани да се обвържат взаимно като контрабаланс на тази тенденция във външната политика на Пакистан.

Изтокът Не е ли проблем, че индийската армия е въоръжена предимно с руско оръжие?
Този факт представлява безспорен пасив, но в никакъв случай такъв, който да не е преодолим. Нека не забравяме, че всички източноевропейски членове на НАТО (включително и Вишеградската група) в момента на присъединяването си имат главно съветско / руско въоръжение, а в някои от тях (за съжаление такава е и България) и до ден днешен въоръжението е преимуществено такова. Все пак, това не пречи да сме като цяло интегриран член на НАТО, въпреки че без съмнение разчитането на руско въоръжение става предизвикателство в определени моменти, какъвто е настоящата руска агресия в Украйна.