Класата на воините започва да придобива все по-голямо влияние през периода Камакура (1185-1333 г.). Влиянието на Дзен свещеници от Китай също се отразява на жилищното строителство и градинарството. Не било прието военният елит да организира великолепни градински приеми. Аристократите предпочитали да се радват на градините си, седейки вкъщи. Градините били проектирани преди всичко за съзерцание. В този период се появили градинари-свещеници ишитатесо (буквално преведено „монаси, поставящи скали“).
Счита се, че златният век на японската градина настъпва през периода Муромачи (1333-1568 г.). Тогава се появява нов стил – каресансуи (пресъхнал планински поток), създаден от опитни майстори градинари, наречени сензуи каварамоно (ваятели на планини, потоци и реки). Силно повлияни от дзен будизма, тези градини се характеризират с доведените до крайност абстракции: групи скали представляват планини или водопади, а белият пясък изобразява течаща вода. Стилът на тези градини, които не могат да се видят никъде другаде по света, вероятно е повлиян от китайските гравюри, изобразяващи пейзажи с голи планински върхове и сухи речни корита.
Примери на този стил са скалните градини в храмовете Рьоанджи и Дайтокуджи в Киото. Скалната градина Дайтокуджи се състои само от 15 скали и бял пясък върху равна земя и е типичен пример за равнинна градина. Те пресъздават градински теми, свързани с морето. Езерата са оформени с помощта на камъни, дървета, каменни светилници, водни басейни и кладенци.
Освен това градините от този период са повлияни от архитектурния стил, наречен шоинзукури, който включва токонома (алков), чигайдана (шахматни рафтове) и фусума (хартиени плъзгащи се врати) и е първообразът на съвременните японски къщи в традиционен стил. При стила каншо или закан (съзерцание) зрителят се намира в шоин, стая в сградата шоинзукури, която е композирана като картина и предразполага към продължително съзерцание.
Чайната градина, олицетворяваща тишина и спокойствие, се развива заедно с чайната церемония, основана от Сен но Рикю (1522-1591 г.). При създаването на чайната градина се избягва всичко изкуствено и се запазва естествената природна гледка. Минава се през градината, за да се стигне до чайната къща. Съвременните японски градини включват доста елементи, наследени от чайната градина, като каменна пътека, каменни светилници и групи от дървета. Семплите белведери, където се сервира чай на гостите, също произхождат от чайната градина.
“Сухите градини” са един от видовете градински изкуства, зародили се в Япония през XIII век под влияние на дзен будизма. Както и другите видове художествено творчество, заедно с калиграфията и чаената церемония, изкуството на градините от пясък и скали е изтъкано от символика, чиито послания могат да се “прочетат” само от познавачи.
“Сухите градини” са уникално творение на японските будистки манастири, създавани специално за медитация. Монасите-художници засипват трамбованата площадка със сиво-бял пясък или ситен чакъл. После се поставят необработени камъни – различни по форма и размер. Със специални гребла пясъкът се оформя на вълнообразни линии, Като така се имитира образът на течаща сред планинските склонове вода. В съзерцанието на “пустотата” на тези илюзорни градини, монасите търсели начин да пречистят вътрешния си мир и да постигнат нирвана. Начинът и редът за поставяне на отделните камъни, всеки сам по себе си с различна форма, а следователно и със своя скрита метафора, е известна само на монасите. Всяка “суха градина” има едно специално място, от където трябва да се вижда цялата композиция, при това само от това място може да се долови втъканата в подредбата й символика.
Най-известните “сухи градини”, издържани в дзен стил, се намират в Киото, зад стените на манастирите Рьоандзи, Дайсенин, Дайтокудзи, Рьогенин и други. Една от най-лаконичните “сухи градини” е проектирана през 1513 година от монахът-художник Соами. Представлява правоъгълна, изравнена с гребла пясъчна площадка с три пясъчни хълма, единият от които винаги остава скрит за погледа, независимо от положението на наблюдателя. Точно по същия начин не може да се видят едновременно и 15-те камъка, разположени асиметрично на групи на триъгълна площадка, покрита с дребен чакъл.
Асоциацията е, че в себе си човек може да открие онова, което е останало невидимо или недоизказано. Но всеки сам има право да избере по какъв начин да интерпретира видяното.
“Сухите градини” нагледно олицетворяват стремежа на японците към съзерцание на природата, размишление и уединение. Да се копира творчеството на майсторите от миналото, които са следвали предписанията на Тайната книга на градините (Сакутей-ки), е непочтено. Днешните създатели на композиции в този стил се опират на собствените си усещания, след като натрупат известен опит. В “сухите пейзажи” непременно се включва и образът на водата – задължителен елемент за всякакъв вид японски градини. А в домашни условия може да се направи “суха градина” и в обикновена чиния, нещо, което може да се види дори в начина на аранжиране на поднасяните на гостите ястия, ала все пак, позволете да отбележим, не ви се сервират камъни.