ЖИВИТЕ МОСТОВЕ В ИНДИЯ

Източник: National Geographic

Снимка: Джулио Ди Стурко
Деца минават по жив мост от корени в Мегхалая

По време на мусонния период в североизточна Идния дъждовната вода блика из изумрудените долини и дълбоки ждрела в Мегхалая – „домът на облаците“. Планинското плато между Асам и Бангладеш е едно от най-влажните места на Земята, а племената кхаси, които обитават тези хълмове, за изградили интимни взаимоотношения с гората.
Много преди появата на съвременните строителни материали хората от племето кхаси са изобретили начин да прекосяват буйните води и да свързват изолираните села: живи мостове, изплетени от корени, известни в района като jing kieng jri.
От двете страни на речния бряг се засаждат дървета, за да се създаде здрава основа и след 15-30 години хората от племето кхаси бавно започват да сплитат корените на Ficus elastic върху временен стан от бамбук, който опъват над реката. С времето комбинацията от влажност и стъпките на хората спомага за укрепването на мостовете. Старите структури се простират на разстояние от 2 до 70 метра над дълбоки реки и пропасти и могат да поемат над 35 души едновременно.
За разлика от съвременните материали като бетон и стомана тези структури с времето стават по-устойчиви и могат да се използват векове наред. Те са редовно подложени на типичните за района наводнения и бури, като в същото време са икономичен и устойчив начин за свързването на отдалечените планински села. Точният произход на традицията не е известен, но първите писмени данни за наличието мостовете са отпреди повече от сто години.
Тези сложни живи структури се образуват за период от 15 до 30 години.
Всички жители на Маулинонг носят отговорност за опазването на околната среда.Пътищата и обществените пространства се метат всеки ден.
Култът към природата на племето кхаси изпълва ежедневието им. Подобно на много други села, Маулинонг няма санитарна инфраструктура, но всички жители са ангажирани с опазването на околната среда. Боклуците се събират в бамбукови контейнери, след което те се рециклират на тор, която се използва в земеделието – основното занимание на местните.
Името на селото Маулинонг означава „Градината на Бог“ и е известно като най-чистото село в Индия.

Spread the love
Scroll to Top