Източник: Darik Business Review

Сгушен дълбоко в планините на японската префектура Яманаши, Nishiyama Onsen Keiunkan има татами подове и ръкописни калиграфски надписи
Всичко навява усещането, че времето е спряло – и това не е случайно.
Легендата разказва, че през 705 г. най-големият син на Фудживара но Каматари – най-могъщото аристократично семейство през този период, се скита в района, когато открива горещи извори. Скоро след това е построен риокан – традиционен японски хотел с термални извори.
В продължение на повече от хилядолетие разнообразни гости – преуморени служители от Токио, известни лидери (например семейството шогуни Токугава, управлявало Япония в продължение на 400 години) и дори настоящият император на страната Нарухито идват да се потопят във водите на риокана и да се насладят на пейзажа, който го заобикаля.
Хотелът отдавна е известен в Япония. Но популярността му получава огромен тласък през 2011 г., когато Книгата на световните рекорди на Гинес определя Nishiyama Onsen Keiunkan за най-стария хотел в света.
Това го поставя в списъците с дестинации за посещение на много международни туристи. Днес той ги приветства, оставайки верен на своите 1300-годишни традиции.
От град в държава
Стигането до риокана не е лесно. Първо се преминава през оживения хаос на гара Шизуока в едноименната префектура, след което влакът-стрела отнася пътешествениците на изток, разказва CNN Travel.
Оттам нататък светът бавно се изплъзва. Гарите стават все по-малки, а околността все по-селска. На някои от тях дори не се вижда будка за билети.
Едночасовото пътуване с влак предоставя красива гледка към планината Фуджи, когато небето е ясно. Оризовите полета и старите къщи, някои от които все още с керемидени покриви, приличат на сцена от анимационния филм на Миядзаки „Моят съсед Тоторо“.
Пътуващите слизат в Минобу – село с население от само 11 000 души, и чакат автобус, осигурен от риокана.
Минобу е толкова малко, че будката за продажба на билети на гарата приема само пари в брой и издава хартиени билети – ярък контраст с Токио, където LED светлини изпълват градските улици, а хората се качват на влака с едно докосване на телефона си.
В Минобу няма смесен магазин или McDonald’s. Вместо това малките улички са дом на местни фирми, работещи от поколения.
След едночасово пътуване с кола по криволичещ път, навлизащ все по-дълбоко и по-дълбоко в планините, накрая се появява риоканът.
Персоналът му, облечен в традиционни кимона поздравява пътниците и ги придружава до фоайето. Раздават им чехли с имената им, защото оттук нататък не се допуска носенето на обувки.
Добре дошли
Стандартните стаи в Nishiyama Onsen Keiunkan имат три секции: две зони за сядане и една всекидневна. Традиционни японски свитъци, наречени kakejiku, висят по стените, показвайки природни изображения с калиграфски подпис на художника.
Прозорците са толкова големи, че гледката към гората изглежда като картина на Моне, покриваща стената. Отдолу тече голяма река, а парата загатва за наличието на горещи извори. Отвън мъж с въдица лови днешната вечеря.
Има общо шест горещи извора – четири открити и два закрити. В два от вътрешните се влиза само с резервация, осигурваща достъп на притежателите на татуировки (в Япония повечето спа центрове забраняват татуировките поради връзката им с якудза, въпреки че това бавно се променя.)
Природата не е само отвън. Тя е и основен елемент от интериора: подовете са направени от местен камък, външните бани от дърво, а вътрешните са изпълнени с декоративни растения.
Гостите вечерят в специална самостоятелна стая със запазен час. Петстепенното меню се сервира с местно вино. Когато е възможно, съставките се доставят от местни производители.
След като гостите се върнат в стаите си след хранене, те откриват, че мястото им за настаняване е преобразено. Всекидневната вече е спалня с пухкави футони (традиционно японско легло), постлани на пода.
Нито един детайл не е пренебрегнат: възглавницата е поставена в идеалната позиция за най-добър изглед към утринната гора, докато гостите бавно отварят очи след дълбок сън.
Следващите 1300 години
Дългата история на Nishiyama Onsen Keiunkan включва много драматични моменти. Има големи пожари през 1909 г. и 1916 г. Голяма скала унищожава една от сградите на риокана през 1925 г. Голям тайфун удря през 1982 г. В резултат на това основната сграда на хотела се мести три пъти.
Президентът му Кенджиро Кавано вярва, че уединеното местоположение на хотела е позволило на бизнеса да оцелее през всичките тези години. И въпреки успеха му, никога не е ставало дума за разширяване.
Повече от век риоканът е собственост на две семейства, но когато трябва да се реши кой ще бъде 53-ият президент, възниква проблем – няма повече роднини или потомци, които да поемат управлението му в рамките на следващото поколение.
Кавано се присъединява към риокана за първи път през 1984 г., когато е на 25 години. Оттогава заема различни длъжности, включително камериер и компютърен специалист, преди да стане мениджър.
Десетилетията, които прекарва в работа за семейния бизнес, създават силна връзка между него и предшественик аму. Но той няма представа какво ще последва.
„Един ден ме извика в офиса и ми каза, че поемам бизнеса“, разказва Кавано. „Почувствах огромен натиск. Отне ми шест месеца, за да приема предложението“.
Кавано не може законно да наследи риокана, защото не е кръвен роднина. Затова поема първоначалните акции на бизнеса и създава компанията Nishiyama Onsen Keiunkan Limited.
Поддържане на традицията жива
Сред предизвикателствата пред новия мениджър е запазване на традициите на риокана живи, като същевременно се правят промени за посрещане на нова вълна туристи, много от които извън Япония. Хотелът вече има служители, които говорят различни езици, включително английски.
Кавано казва, че много риокани са се приспособили към модерните времена, като са позволили обувки вътре в съоръжението и са добавили легла, но той не смята да прибягва до такива промени.
Вместо това нарежда да се изработят футони в по-големи размери, за да поберат западните гости – обикновено са по-високи от японските клиенти.
„Планираме да запазим концепцията за събуване на обувките на входа“, казва Кавано. „Искаме да сме сигурни, че нашите гости ще изпитат автентичността на традицията, която сме защитили през годините.
Мой дълг е този риокан да оцелее, за да мога да го предам на 54-ия президент, с което ще съм изпълнил задължението си“, завършва мъжът.