Източник: БНТ
Автор: Тоня Димитрова

Как войната в Украйна катапултира Китай на сцената на световната дипломация и светът очаква Пекин да окаже натиск върху Русия да спре войната в Украйна. Как геополитическото съперничество между Вашингтон и Пекин се изостря, как Си Дзинпин гради съюзи с другите държави и какви са рисковете от битката за влияние на световната сцена – отговорите потърси Тоня Димитрова в рубриката „След новините“.
Помпозно държавно посещение в Москва, в Пекин един след друг бяха посрещнати лидерите на Испания, Сингапур, Малайзия, Франция и Европейския съюз и Бразилия – китайската дипломация работи в необичайно забързано темпо от началото на годината. Това стана възможно след премахването на ограниченията за пандемията в Китай и след като китайският президент Си Дзинпин циментира властта си, започна трети мандат и назначи свои хора на всички ключови позиции. За Си Дзинпин редящите се на опашка лидери, желаещи да говорят с него, дава възможност да утвърждава визията си за глобален ред, който не е диктуван от американските правила, смята Андрю Смол – експерт по Китай от офиса в Берлин на Германския фонд Маршал.

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „От гледна точка на Китай в момента се полагат огромни дипломатически усилия, които могат да бъдат очертани най-общо така – с всички, но не и със Съединените щати. Тези усилия имат различни измерения – Русия, разделяне на съюзниците на Съединените щати, изграждане на отношения с развиващите се държави, като единствените срещи, които не се провеждат сериозно, са тези с американците.

Бюджетът на Китай за дипломатически пътувания за тази година е увеличен с над 12%, а целта, както беше описана от Си Дзинпин на последния Конгрес е с дипломатическите инициативи да отговори на натиска от страна на Запада, защото Китай е обкръжен, подтискан и възпиран.

Всичко започна с позицията на Китай от 12 точки за мир в Украйна, която беше представена от вицепрезидента Ван И на Мюнхенската конференция по сигурност. В нея Китай застава зад териториалната цялост на страните, но никъде не е посочено изрично,че Русия трябва да се изтегли от Украйна. Естествено, целият свят обърна поглед в очакване на раздвижване по време на държавното посещение на Си Дзинпин в Москва – първото му зад граница след началото на третия мандат.

Си Дзинпин – президент на Китай: „Искам да подчертая по въпроса за украинската криза, че Китай винаги е следвал принципите на хартата на ООН, поддържа обективна и справедлива позиция и активно призовава за мирни преговори.“

Владимир Путин – президент на Русия: „Вярваме, че много от точките в мирното предложение на Китай съвпадат с подхода на Русия и могат да служат като основа за мирно решение, когато Западът и Киев са готови за това. Към момента не виждаме такава готовност.“

Посещението на Си Дзинпин в Москва нямаше преки последици върху ситуацията на фронта в Украйна.

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „Поразяващият факт от посещението на Си Дзинпин в Москва е, че той дори не се преструваше, че е тръгнал на мисия за постигане на мир, както китайската дипломация представяше визитата му. Показа ясно, че става въпрос за задълбочаване на връзките с Путин и с Русия. Тази седмица в Русия пристигна и китайският министър на отбраната, който говори за задълбочаване на военното сътрудничество. За Китай това е фокусът, но това е проблем по отношение на Европа и на част от развиващия сe свят, ако Пекин изглежда като част от конфликта. Затова и трябваше поне да симулират усилие, че предприемат някаква мирна инициатива, но зад нея не прозира нищо съществено.“

Въпреки очевидната симулация, лидери от различни точки на света пожелаха да посетят Пекин, за да се опитат да убедят Си Дзинпин да повлияе на Владимир Путин да спре войната в Украйна. Пекин с тревога наблюдаваше как войната обединява европейските съюзници и Съединените щати и не пропуска да използва различията между държавите от двете страни на Атлантика. Още на срещата с испанския премиер Педро Санчес Си Дзинпин предупреди, че европейско-китайските отношения изискват Европейския съюз да поддържа стратегическа независимост. А от устата на френския президент Еманюел Макрон чу точно това, което искаше, при това посланията на френския президент се различаваха драстично от тези на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „И преди визитата Франция имаше позиция против създаването на блокова политика на световната сцена, против сценарий, наподобяващ Студената война. Това е така заради страха, който видяхме по време на визитата на Си Дзинпин в Москва, че Китай задълбочава отношенията с Русия и че се движим към фаза, в която те ще предоставят оръжия и така ще засилят позициите на руската армия. В Европа има различни мнения кой е най-ефективният начин да се отговори на тази заплаха. Фон дер Лайен е на позиция, че трябва да се отправят предупреждения, че подобен развой ще коства на Пекин отношенията с Европа, не само със санкции, но и в другите сфери. Това е посланието на всички, но от френска страна – Макрон смята, че първо трябва да се даде нещо на Китай.“

Но най-големият триумф за Пекин дойде с изказване на Макрон по въпроса за Тайван.

Еманюел Макрон – президент на Франция: „Франция подкрепя политиката за единен Китай и търсенето на мирно решение. Това е позицията и на европейците. Но точно тук настоявам за важността на стратегическата автономия. Да бъдеш нечий съюзник не означава да си негов васал. Това, че сме съюзници и правим заедно някои неща, не означава, че нямаме право да мислим самостоятелно.“

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „Но в края на визитата изявленията на Макрон за Тайван и моментът, който избра да говори за стратегическа автономия на Европа – термин, който Китай използва, за да говори за разграничаване от Съединените щати – всичко това се вписа идеално в реториката на Пекин. Макрон от години говори за стратегическа автономия, това е част от френската визия, но моментът да говори за това беше много зле преценен, а езикът за Тайван беше дори още по-проблемен – да се говори, че Европа няма нищо общо с това и тук проблемът е просто между Китай и Съединените щати, просто не е вярно – конфликт в Тайван ще има непоправими щети за европейската икономика.“

Буквално часове след като Макрон си тръгна от Китай, край бреговете на Тайван започнаха планирани предварително учения със симулация на военноморска блокада на острова. Сега френски дипломати усилено се опитват да заличат останалото впечатление за разделение в Европа и на всеки форум повтарят, че европейската позиция по Тайван е единна. Седмица след Макрон на посещение в Китай пристигна външният министър на Германия Аналена Бербок – изявленията й от Пекин и по въпроса с Тайван, и с Украйна – бяха като опит за ограничаване на щетите след визитата на Макрон.

Аналена Бербок – министър на външните работи на Германия: „Военна ескалация в Тайванския проток ще блокира 50% от световната търговия дневно, това би било филм на ужасите за целия свят. Добре е, че Китай дава сигнал за поет ангажимент за търсене на решение, но честно казано – чудя се защо настоящата китайска позиция не включва и призив към агресора Русия да спре войната.“

А в отчет пред Бундестага след визитата в Китай, Аналена Бербок заяви, че е била шокирана:

„Нашето впечатление е, че все повече се засилва ролята на Китай като наш системен противник, а не на търговски партньор. Това не се дължи само на факта, че Китай е все по-агресивен на външнополитическата сцена, а и на това, че властта в Пекин става все по-репресивна у дома. Някои от нещата, които видяхме са повече от шокиращи.“

Освен да използва различията сред европейските лидери, Китай не закъсня и с опитите да запълни създал се вакуум от оттеглянето на Съединените щати в различни точки на света. Пекин се опита да заеме и централна роля в дипломацията в Близкия Изток. Саудитска Арабия и Иран тихо обсъждаха начини за намаляване на напрежението поне от 2021 година. Китай беше допуснат да се включи в тези преговори при финализирането им и така да извлече дивиденти и да се представи като глобалната сила, която може да играе ролята на посредник между непримирими врагове.

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „В този регион Съединените щати се оттеглят, за да се фокусират повече върху Тихоокеанския регион и Китай, а не върху Близкия Изток. Това води и до пренареждане на държавите в Близкия изток. И Саудитска Арабия и Иран се опитваха вече да изгладят отношенията. В този случай саудитците са по-интересни, защото с включването на китайците в този процес изпращат послание до Вашингтон, че имат и други варианти, че както стана ясно и с позицията на Рияд за цените на петрола – отношенията с Вашингтон вече не са същите.“

Но светът далеч не е само борба между Западния блок и съюза между Китай и Русия. Извън това противоборство остава една все по-влиятелна група държави – те не са обединени от военен съюз, нямат постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН – това са над 100 т.нар неутрални държави – заедно те представляват 45% от световното население или над 4 милиарда души, общият им БВП се е увеличил от 11% от световния до 18 на сто след падането на Берлинската стена – това е повече от общия БВП на Европейския съюз. Те са прагматични в подхода си. Саудитска Арабия е една от тези държави, в тази група са и Бразилия, и Бхарат. Държави от Индонезия до Мексико – искат едно да търгуват свободно.

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „Акцентът върху Глобалния юг става все по-силен, особено от страна на Китай, но също и от страна на Запада. Всички се надпреварват да излязат с възможно най-добрата оферта.“

Терминът Глобален юг, не е нов, но стана ключов след началото на войната в Украйна. Това общо название се използва за държавите от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания – точно тези държави пострадаха най-тежко от кризата с украинското зърно, от прекъснатите маршрути за доставки. В края на миналата седмица в Пекин пристигна бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва – неговата позиция за Украйна изразява общото желания на Глобалния юг да се сложи край на войната.

Луиз Инасио Лула де Силва – президент на Бразилия : „Мирът е много труден. Президентът Путин не предприема мирна инициатива, нито пък президентът Зеленски. Европа и Съединените щати допринасят за продължаването на войната. Сега е важно да се създаде друг вид Група на 20-те, за да се сложи край на тази война.“

Андрю Смол – експерт по Китай към US German Marshall Fund в Берлин: „Ако Китай успее да изгради коалиция от подкрепящи държави сред развиващия се свят, то ситуацията за Пекин през 2050-та година ще изглежда доста различна – да те все още ще трябва да си взаимодействат с либералните демокрации в Европа, в Съединените щати и няколкото им съюзници в Азия, но по-голямата част от света ще ги подкрепя. А и Г7 искат диверсификация и отдалечаване от Русия и Китай, а всичко това е насочено към развиващия се свят – търсят нови пазари, нови доставчици, нови източници на суровини, които в момента се набавят от Китай. Това може да бъде открито в Африка, в Латинска Америка, в Тихоокеанския регион. Наблюдаваме тенденция на диверсифициране в редица европейски държави, Съединените щати и Япония и всички те гледат към развиващия се свят. Така Глобалният юг играе все по-важна роля в стратегиите на всички тези държави.“

От Европейската централна банка вече предупредиха, че геополитическите противоборства, предизвикани от съперничеството между Китай и Съединените щати ще повишат с 5% инфлацията и ще застрашат водещите позиции на долара и еврото. ОТ МВФ и Световната банка също предупредиха, че нарастващото политическо напрежение се отразява на глобалната икономика като нарушава търговията, намалява растежа и помпа инфлацията.

Войната в Украйна катапултира Китай на сцената на световната дипломация, но за да се утвърди като миротвореца на света – Пекин ще трябва да покаже дали наистина може да повлияе на Путин да спре войната, Глобалният юг не би бил така благорзапложен, ако думите на китайския лидер за глобален просперитет не се претворят в действия.