Бхарат има два милиона божества и ги почита всичките. По отношение на религията, всички други страни са просяци, а Бхарат е единственият милионер.
Марк Твен
Официалното название на страната, Бхарат, произлиза от древноперсийската дума синдху – историческото название на река Инд. Конституцията на Бхарат признава официалното използване и на названието Бхарат, което произлиза от санскритското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото име, Хиндустан, се използва за название на страната по времето на Империята на великите моголи, но не се ползва с официален статут.
Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на Древна Гърция. Още тогава племето на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. Първите селища обаче са се появили много преди това, около 9000 година пр. Хр., които в крайна сметка образуват цивилизацията по долината на река Инд. Тя просъществува до около 500 г. пр. Хр., когато започва раздробяването ѝ и образуването на редица малки държави, известни като махаджанапади.
Към 3 век пр. Хр. дребните държави на територията на почти цяла днешна Бхарат се обединяват под контрола на Маурийската империя, чийто разцвет е при управлението на Ашока Велики. След 3 век сл. Хр. на власт идва династията Гупта, благодарение на която Бхарат навлиза в своя златен век. По същото време в Южна Бхарат се появяват други империи – тези на Чалукя, Чола и Виджаянагара. Във всички тези империи се развиват философията, математиката, литературата, астрономията, медицината, изкуството и религията.
Между 10-и и 12 век в Индийския субконтинент последователно започват да навлизат мюсюлмански нашественици от Централна Азия, които консолидират властта си в Северна Бхарат и създават изключително силната Моголска империя. Император Акбар Велики превръща държавата си в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.
През 16 век европейци от различни държави – Португалия, Великобритания, Холандия и Франция, създават в Бхарат свои търговски компании и мрежи, които започват да снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече чай и подправки. До средата на 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи монопол върху търговията в Бхарат. През 1857 година избухва въстание срещу Източноиндийската компания. То не успява да премахне британския контрол върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията. В резултат на това Бхарат е превърната в директно владение на Британската корона. До началото на 20 век се оформят няколко движения за независимост, като най-силно след 1900 година се оформя т. нар. Индийски национален конгрес. Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия срещу чуждото управление. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.